Само любовта не стига
Само любовта не стига, казват.
Но понякога срещаш някого, който е като дом, в който се чувстваш защитен и безкрайно обичан. Като топла храна, която ще те засити. Като подарък, който ще те зарадва. Като прегръдка, която ще те приспи.
Само любовта не стига, казват. И може би е вярно. Може би е нужно и още нещо. Разбирателство, търпимост, съвместимост, магия... Може би звездите трябва да са в правилна позиция. Може би душите да са в правилна подредба. Може би съдбите да са на правилните кръстопътища. И каквото и да правиш, колкото и да искаш, колкото и да опитваш, може би не всичко зависи от теб.
Само любовта не стига, казват. Любовта обаче оставя белези - от онези, за които, като се напиеш, разказваш като за бойни рани. Тя остава в някое чекмедже на картотеката в главата ти като картонче с име и описание – списък от много щастие, малко тъга, безкрайни многоточия и няколко въпросителни. Дали? Ако? Може би? Точки няма. Защото любовта не търпи граници. Само паузи. Кратки. Или пък безкрайни. Като пътя на две успоредни прави, които все някога се пресичат в безкрайната точка.
Само любовта не стига...
