"Списъкът на живота" – книгата, която не бива да пропускате

  • Сподели:
"Списъкът на живота" – книгата, която не бива да пропускате

Всеки път щом вляза в книжарница се заричам, че ще купя само и единствено книгата, за която съм отишла. За огромна моя радост почти никога не изпълнявам заканата и си тръгвам с няколко броя нови изкушения, които след това грижливо складирам.Така в личната ми библиотека наборът от книги на различна тематика непрекъснато нараства, а опасността да остана без четиво е сведена до нула.

Моите приятелки често се шегуват с мен, че съм като доктор Куин-Лечителката, но лекувам с книги, а не с хапове. Всяка от тях идва, казва си мъката и аз веднага измислям нещо за четене, което да спаси положението. За благодарност те ме информират и снабдяват с още нови "лекарства" и така всички сме доволни и горе-долу балансирани.

По схемата на лечебните книги това лято моята разстроена и силно влюбена душа стигна до "Списъкът на живота". Книгата е на една нова и непозната за момента авторка Лори Нелсън Шпилман. На първо поглеждане тя ме прикова със заглавието си, защото през последните месеци не спирах да си пиша списъци с желания, които искам да се сбъднат. След това се размислих, че животът хубаво се пошегува с мен, като ме накара да се влюбя лудо, точно когато си мислех, че това едва ли е възможно. И така накрая съвсем резонно и със замах грабнах книгата от етажерката и не спрях докато не свърши.

Силно се надявам скоро чудесният сюжет на тази книга да види бял свят и като филм, но до тогава, ако искате да и се насладите, изборът ви е само един - старомодното четене, отпуснати някъде в приятна атмосфера или с книга в ръка при делничните подскоци между работното място и всичко останало.

В "Списъкът на живота" ще откриете мозайка от ситуации, в които и самите вие сте попадали поне веднъж. Историята обаче съвсем не е от тези, в които събитията вървят праволинейно. Нишката на житейската съдба на главната героиня Брет прави толкова завои, че понякога се завързва на сериозни и здрави възли.
Стилът на писане на Шпилман е изключително приятен. Тя с лекота ви води от улиците на големия град и богаташките квартали до малките закътани пространства, в които главните герои намират парченцата от своето минало и трасират бъдещето си. Срещите и разделите в романа са низ от случайности, сбъднати мечти и изстрадани лични избори.

Трудно бих могла да класифицирам "Списъкът на живота" като любовен роман или чиклит. Той е нещо средно между класиката на Шарлот Бронте "Джейн Еър" и личностното усъвършенстване на Робин Шарма. В него има много чувства, огромно количество преборени предразсъдъци и безброй разцъфтели мечти.

Като виден деец, изявяващ се в категория "мечтател" за мен бе огромно удоволствие да проследя аранжирането на мечтите на главната героиня Брет. В някакъв момент от време дотолкова се увлякох в сюжета, че дори част от нейните случки се превърнаха в моя реална действителност.

Е, не се озовах с чакащо наследство от няколко милиона и полугоденик полубог, нов баща, нова сестра и бонус дъщеря, но да кажем, че по-обичайните ситуации от повествованието се изредиха с впечатляващо идентична последователност в леко помрачнялото ми битие.

Бих могла да ви разкажа много за действието в "Списъкът на живота", абе направо имам желанието да ви преразкажа набързо целия роман. Но ако се поддам на изкушението ще ви лиша от личната тръпка да се насладите, а аз не искам. Затова като веща книжна лечителка и дейна мечтателка ви препоръчвам в най-скоро време да се потопите в "Списъкът на живота", а ако с потапянето намерите дори и една истина и утеха за себе си ще съм изключително доволна, надявам се и вие.

"Списъкът на живота" – книгата, която не бива да пропускате