Стефан Щерев за едно странно лятно пътуване
Лятото е странен сезон. Хем го има, хем го няма. От една страна те кара да се чувстваш щастлив, а от друга винаги трябва да имаш чадър под ръка. Непостоянството на лятото е най-големият му чар, но и най-големият пакостник с настроението ни.
Да отидеш на романтично пътешествие през лятото е изживяване за всички сетива. Тръгнахме още рано сутринта с ясната идея да преминем границата сутринта преди цялата навалица. Имахме ясна идея да отидем до един много любим наш ресторант в Македония и не след дълго вече пътувахме към границата. Деве баир е интересно място - там обикновено снегът се задържа по-дълго заради сянката и човек има усещането, че зимата там трудно се предава. Веднага след границата слънцето ни посрещна и аз с радост започнах да говоря какво ще ядем, къде ще спрем и какво ни предстои да видим.
Толкова бяхме огладнели, че всяко споменаване на думата "храна" ни хвърляше в див възторг. Приближавахме мястото, където трябваше да се отбием от пътя и вече приближавахме към чудния парк Гиновци, когато голяма табела ни каза, че ресторантът точно този ден няма да работи!
Разбирате, че такова разочарование, особено след като си имал нагласата, ти идва изненадващо силно и неприятно. И докато се чудихме какво да правим, отнякъде се разнесе мирис на скара. Като вълк подуших въздуха и дадох кратката команда "Натам"! От близкото село се носеше на талази миризмата на печено и се чуваше музика. Понеже беше почивен ден веднага заключих, че има сватба. След малко се озовахме пред една гиздава къща, където наистина се вихреше сватба.
Застанахме на портата и се усмихнах широко и започнах да се шегувам с хората. Те пък от своя страна ни поканиха с жестове да се присъединим. Помислих си, че на сватба с празни ръце не се ходи и измъкнах две чисто нови плажни кърпи - бяха ми останали в колата от някаква промоция. С най-широката си усмивка закрачих към младоженците, говорейки на моя смешен македонски и ги дарих с кърпите. Настаниха ни на една от масите и там останахме до вечерта. Вкусът на местните ястия в комбинация със свежият планински въздух ни подобриха настроението така, сякаш бяхме изкарали цяла ваканция.
Преспахме в близкото село и на сутринта, заредени с добри емоции, тръгнахме обратно към дома. По пътя се отбихме в развъдник за прясна риба и решихме да си купим пъстърва за вкъщи. Качихме се в колата и последвахме планинския път. След няколко часа шофиране имахме нужда от силно кафе за събуждане, затова се отбихме в симпатично крайпътно капанче. Пихме кафе, разказвахме си вицове и се наслаждавахме на природата, оставихме се по-дълго на почивката.
Когато след 2 часа се върнахме в заключената и затворена кола, ни посрещна… отчайваща миризма… на развалена риба. Бяхме я забравили на слънце в колата!Миризмата беше толкова ужасна, че трябваше да направим нещо незабавно! Добре, че имахме ароматизатор! Хубаво е, че бях взел ароматизатора, без който не тръгвам на път - Ambi Pur Car! Освен че е компактен и стилен, той елиминира неприятните миризми, а не ги прикрива. Веднага го сложих и само след няколко минути въздухът в колата беше отново свеж като планински полъх.
И така, освежени и във видимо добро настроение, продължихме пътя си към дома. Прибрахме се без прясна риба за вечеря, но си поръчахме пица и се забавлявахме много след това странно лятно пътуване…