Стефан Цанев: Непатетична изповед

12 февруари 2018

Преди да те целуна,
исках да ти кажа
кой съм.
Но не успях,
защото се целунахме внезапно.
Затова сега,
преди да ме залееш
със златните вълни на косите си –
изслушай ме.

Отдавна не бяха ме наричали
най-добрия човек на света –
и аз бях забравил
да бъда добър.
Моето минало
е миналото
на един романтичен юноша,
танцуващ върху маси и покриви –
защото няма нищо по-скучно
от безопасната повърхност
на дансинга.

Често падах,
губейки равновесие
от прекалена искреност.

Аз отраснах по гари, ресторанти и автостанции
и в хотели сънувах
своите сънища.

Нямам постоянно местожителство
и не искам да имам,
защото се плаша от властта на вещите,
от неподвижния хоризонт на прозореца –
и от хората с неподвижни хоризонти…

Пусти пътища ли извървях,
малко ли събрах,
или пък много разпилях –
но сега не притежавам нищо друго
освен себе си,
освен тихото желание
да се раздам до последния атом.

Ако това ти е достатъчно –
залей ме
със златните вълни на косите си….

Стефан Цанев (1960)