Теория на избора - Уилям Гласър

8 февруари 2022

ДЕСЕТТЕ АКСИОМИ НА ТЕОРИЯТА НА ИЗБОРА

1. Единствените хора, чието поведение можем да контролираме, сме самите ние. На практика - стига да сме готови да понесем алтернативата, която почти винаги е строго наказание или смърт, абсолютно никой не може да ни принуди да направим каквото и да било, което не искаме да правим. А когато сме заплашени с наказание и приемем да свършим каквото се иска от нас, обикновено го вършим зле.

2. Единственото, което можем да дадем на другите или да получим от тях е информация. Как ще бъде използвана тази информация е въпрос на наш или техен избор. Един учител например може да даде на ученика информация и да му помогне да я усвои и да си служи с нея, но не е в състояние да го направи вместо него. Като излезете от капана на външния контрол, ще си възвърнете личната свобода, от която доброволно сте се отказали, когато сте се чувствали отговорни за изявите на учениците, избрали да не работят съвестно.

3. Всички дълготрайни психологически проблеми са резултат от проблеми в
междуличностните връзки. Отчасти коренът на много други оплаквания, като болка, умора,
слабост, както и някои хронични заболявания, обикновено наричани автоимунни, също са
проблемите в междуличностните връзки.

Безсмислено е да проучваме всички аспекти на живота си едва ли не от самото ни раждане, за да открием защо сме избрали да бъдем нещастни. Причината за настоящото ни чувство за неудовлетвореност и нещастие е винаги това, че някоя значима за нас междуличностна връзка не се развива така, както бихме искали. Докато не си отворим очите за този факт, не можем да бъдем истински свободни, защото доброволно се оковаваме в една безкрайна и невъзможна задача - в опити да се отърсим от нещастието си, без изтръгнем неговия корен. Ако погледнем истината в лицето, няма гаранция, че ще решим проблема, но ако не го направим, имаме абсолютна гаранция, никога няма да го решим.

4. Проблемната междуличностна връзка винаги е част от настоящия ни живот. Връзката, заради която се чувстваме неудовлетворени и нещастни, не е нито в миналото, нито в бъдещето - тя неизменно е тук и сега. Ето защо именно тук и сега трябва да преосмислим понятието
„лична свобода". Можем да бъдем свободни по отношение на много неща, но никога няма да сме свободни да живеем щастливо, ако в живота ни няма поне една дълбоко удовлетворителна за нас междуличностна връзка. В тази книга разгледахме от различни аспекти въпроса как можем да получим
повече лична свобода, но тук отново искам да подчертая, че никога не бихме могли да имаме напълно свободен избор. Винаги трябва да имаме предвид и това какво иска партньорът ни в съответната междуличностна връзка; нужно е постоянно да преосмисляме границите на личната си свобода, тъй като с течение на времето хората и взаимоотношенията се променят.

5. Нещо болезнено за нас, станало в миналото, предопределя до известна степен какви сме днес, но анализирането на предишното нещастие не допринася с нищо за това, което трябва да направим сега: да подобрим една или друга значима, но неудовлетворителна настояща наша междуличностна връзка.
Осъзнаването на тази аксиома ни дава шанс да се отърсим от погрешното убеждение, че преди да се заемем с решаването на настоящия проблем, първо трябва да опознаем миналото си и да разрешим някогашните си душевни конфликти.

От полза ще ни е да се върнем и да си припомним онези моменти от миналото, които са били удовлетворителни и щастливи за нас, но не и да изживяваме отново нещастните. В повечето случаи ние всъщност знаем какво е станало и само понякога, когато миналите изживявания са силно травмиращи, творческата система се намесва и заличава всички мъчителни спомени. Но твърдението, че ако не познаваме миналото, сме обречени да го повторим, не отговаря на истината. Ето защо трябва да съсредоточим вниманието и усилията си да поправим настоящата си нещастна междуличностна връзка. Не сме обречени да преповторим миналото си, освен ако сами не решим да го направим. С помощта на теорията на избора можем да променим сегашната си лоша връзка, като изберем едни или други типове поведение, които да са удовлетворителни и за двете страни.

6. Всички ние сме ръководени от пет генетично заложени в нас лични нужди: за оцеляване; любов и привързаност; власт; свобода; удоволствие от усвояване на нови познания и забавления. Всеки има правото и задължението да удовлетворява сам основните си лични нужди. За да можем да живеем пълноценно и щастливо, тези наши основни нужди трябва да бъдат удовлетворени - нещо, което може да бъде поотложено за известно време, но те в никакъв случай не
могат и не бива да бъдат пренебрегнати и отречени напълно. Единствено ние самите можем да кажем кога една или друга наша основна нужда е удовлетворена. Никой друг не е в състояние и няма право да решава този въпрос вместо нас.

7. Ние можем да удовлетворим нашите основни лични нужди единствено удовлетворявайки една или повече представи, залегнали в собствения ни стойностен свят. От всичко, с което се срещаме и опознаваме в живота си, най-голямо значение за нас имат представите, вписани в
стойностния ни свят. Най-силно усещане за свобода можем да изживеем, когато сме способни да удовлетворим една или повече от тези представи. Ако сме вписали в стойностния си свят представи, които не могат да бъдат удовлетворени, ние всъщност сме се лишили от възможността да бъдем свободни.

8. Единственото, което можем да правим от раждането до смъртта си, е да постъпваме по един или друг начин. Всяка наша постъпка е част от един или друг тип цялостно поведение, изградено от четири неразривно свързани компонента: действия, мисли, чувства и физиология.

9. Всеки тип цялостно поведение се обозначава с активни глаголни форми, според най-отличимия от четирите компонента. Например „избирам / решавам да се депресирам" или „депресирам се", вместо с пасивни конструкции от рода на „страдам от депресия". Възприемането на тази аксиома е доста трудно и непривично за хора, които действат съобразно психическата нагласа и психологическата практика на външния контрол. Но ако не се постараете да я разберете и възприемете, вие доброволно се лишавате от доста много лична свобода. Хората, които живеят според диктата на външния контрол никога няма да изживеят невероятно опияняващото усещане за лична свобода, породено от избора да престанат да се депресират. Те си въобразяват, че са
станали жертва на нещастни изживявания, причинени от някаква външна сила или от нещо, което им е направил друг човек.

10. Всяко цялостно поведение е въпрос на личен избор, но имаме пряк контрол само върху два
от неговите компонента - действията и мислите. Но избирайки съзнателно по какъв начин да
постъпваме и да мислим, ние можем да контролираме косвено и другите два компонента на цялостното си поведение - чувствата и физиологията си. Осъзнаването и разбирането на подлежащите и неподлежащите на пряк контрол компоненти от цялостното поведение ни предоставя свободата да отбягваме онова, което не сме в състояние да контролираме. Не е лесно да променим начина си на действие и на мислене, но трябва да се опитаме, защото това е единственото, което можем да направим. Ако успеем да" открием и да започнем да използваме по-удовлетворителни за нас постъпки и мисли, това ще ни помогне да придобием и доста повече лична свобода и контрол над живота си.