В сърцето ми сезонът е Любов
Септември си отива – разплакан като мъничко дете. Замълчан, тихо въздиша. Стъпва бавно по мокрите паважи, носещ в пазвата си тъжни кестени и плачът на есенното море.
Отива си, а отдалеч Октомври наблюдава... и прави се на важен.
Ще дойде горд и наперен – облечен целият във дрехи от позлата, ще махне на Септември. И ще нарисува слънце на мрачното небе.
А аз – притихнала, но със много обич и надежда във душата, ще го посрещна щастлива – като птица със разперени криле.
И ще тръгна с него. Ще разпръсквам безспирно цветните си усмивки. Ще вървя по малките пъстри улички, хванала го под ръка.
С вълшебна пръчица ще махна есенната мъгла. И ще сътворя мечта за всички, а във сърцето ми – единствен сезон ще си остане Любовта.
Още от Darini - Д. Тодорова може да прочетете в darini-poezia.blogspot.com.