Влакът, носещ името Мечта
Поток от хора аз преминавам, подобно през завеса се промушвам. Пред погледа ми стъпалата се редят. Поредното прекрачвам, след него малко по-напред отваря се простор.
Гледка на свод висок и стъклен купол погледа ми омагьосват. Пристигнах на перон с номер пет. На мъничката табела на пръсти изправила се аз прочитам написаното с букви ръкописни "Кога, ако не сега?".
Времето застинало е в трепетно очакване на предстоящо пътешествие. Все още е така спокойно, очакването се подготвя мястото да отстъпи пред неизвестното.
Потопена в придошлите мисли, чувам отдалеч сирена свири, а до мен достига шум, напомнящ ми сърце туптящо. Обгърнат в мантия от пара, от далечината наближава... парен локомотив!
Тежко спира, достигнал своята гара, раждат се вълни от вдигнати ръце за поздрави. Куфари и чанти, шапки плуват в множеството от силуети и лица. Суматоха, глъчка и детски смях въздуха насищат неотменните другари на всички гари.
На перон номер пет пристигна влак. Носи той името Мечта, оградено със златни слънчеви лъчи. Като пред изгрев с раждането на деня с очи невярващи аз гледам, а сърцето ми мълви "Как възможно е това?".
Пасажерите перона вече са превзели и безпардонно прогонили са те онази тишина, онова магично чувство за сбъднато вълшебство. От тълпата се отделя мъж към мен, протегнал е ръка и кани ме на танц. Стъпки правя и като на сън се озовавам в този влак, носещ името Мечта.
Поглеждам го смутена, а кадифеният му глас ми казва "Всичко е наред, след миг потегляме". Забравила отдавна посоката, изписана на билета, изчезнал незнайно къде, устните изричат "Накъде?". Отговорът, прошепнат в очите му прочитам "Там, където сърцето ни отведе".
В откъснат свят за двамата, роден в последвалите мигове мълчание, далечна чува се сирена. Събуден влакът сякаш оживява и набира мощ! Обгърнат е перона в пара и носи се подобно на песен туптене. Отдалечаваме се бавно, гарата оставаме зад нас.
Изплашен разумът от чувствата родени извиква в мен страха, от първо шепне той, а сетне вик надава. Приисква ми се да изтичам, да сляза на мига веднага, но бягството ми е осуетено от гледка на поля зелени и небе лазурно синьо.
От унеса на тази неземна красота ме буди нежен глас до мен "Нали ти казах, всичко е наред". Останах аз, беглецът бе страхът! Откри сърцето мое в тези думи и очи насреща ми засмени спътник в пътешествие споделено.
