Внимавай какво си пожелаваш…
От HighViewArt
Винаги съм бил сдържан, през целия ми съзнателен живот не съм давал израз на нито едно чувство или емоция. Но за мое съжаление съдбата имаше други планове за мен, срещна ме с едно прекрасно момиче, което беше моя абсолютна противоположност. Тя даваше гласност на всичките си емоции, тъжна, радостна, щастлива, весела, забавна… А аз… не знам… аз си бях аз… особен, сдържан, вглъбен в себе си, всичко което изпитвах… си беше за мен. Защо другите да знаят как се чувствам?! Това си е моят живот и те нямат работа в него. Да, така разсъждавах! Здраво стъпил на земята… или поне така мислех.
Несъзнателно се влюбих в нея, бях учуден… тази странница, различна от всяка моя представа за жена, ме завладя. Първоначално го намирах за забавно, но после… превърна се сякаш във въже, което ме стиска все по-здраво за шията. Не можех да дишам… На където и да се обърна, тя беше там… Късни мъчителни телефонни разговори, среднощни скандали, безсъние, постоянно досаждане. Така виждах нещата… За нея това било любовта, "…да бъдем неразделни, да говорим, да споделяме", сякаш бих могъл да издържа… Та, кой нормален човек би се подложил на това самомъчение доброволно, трябва да е луд мазохист!
След известно време й казах, че или трябва да се промени, или се разделяме. Вече бях на ръба, трябваше да бъда краен, не виждах смисъл… Такава досада е… Намирах причина, извинение или каквото и да е там, за да не й звъня, беше ми дотегнало… Все слушах колко ме обича или колко й липсвам… а как искала да ме види… Глупости! Искаше ми се да й кажа "Момиче, порасни… не всичко е любов, не всичко е цветя и рози“.
И все пак тя взе решение да се промени… Телефонът спря да звъни, не я чувах, не я виждах… не пишеше… Сякаш камък падна от сърцето ми. След няколко дни започнах да усещам липса. Необяснимо… гледах телефона, нямам пропуснат разговор, няма глупаво съобщение, вечер нямаше "Лека нощ" или "Обичам те"… Нима ми липсваше?… Нима се бях уплашиш? Започнах да се замислям, че тя ми даде така жадуваната свобода, обаче с цената на какво… Да загубя нея? Струваше ли си? В главата ми нахлуваха различни мисли, празното пространство в леглото ми и немият телефон допринасяха за това… Разбрах, че я искам, че искам глупавите й съобщения и тъпите разговори, исках нея единствената жена, която си позволих да обичам с цялото си сърце…
И все пак… Внимавай какво си пожелаваш…
Източник: Myvelikoturnovo.com
