Всички имаме нежни места

Лесно е да кажеш "Oбичам те". Лесно е да говориш за любов, и за присъствие, за осъзнатост, и за дълбоко приемане на това, което е.

Лесно е да учиш другите, да казваш неща, които звучат истински, и добри, и духовни. Но те са само думи. Има свят зад думите.

Когато гневът се надигне, както ще стане, можеш ли да останеш близо и да не се вцепениш или да избягаш навън?

Когато страхът клокочи в тялото, можеш ли да дишаш в него и да не се стопиш в него ?

Когато се чувстваш ранен, отблъснат, необичан, изоставен, можеш ли да отвориш място за това чувство, да го приветстваш в тялото, да се преклониш пред силата му, пред огъня му, пред присъствието му и да не атакуваш или да се преструваш или да зовеш имена на хора?

Можеш ли да си дадеш обет да не изоставяш себе си сега, когато най-много се нуждаеш от своята любов?

Лесно е да се говори за любов. Лесно е да учиш другите. Докато старите ни рани не бъдат отворени. Докато животът не върви в крачка с нас.

Няма нищо срамно в това: ние всички имаме нежни места.

Джеф Фостър (Jeff Foster) - английски писател / Превод: Alhambra