Всичко, за което тайно мечтаете и мълчите, точно то да бъде
От HighViewArt
Една градска история с послание
Тази снимка е направена близо до работата ми преди няколко дни. Това е исторически център на града. Изключително красива и старинна архитектура. Всички детайли са подчертани,а не маскирани в актуалния модернизъм и еднотипния стъклен балкон. Високи тавани, дървена дограма и богати саксии с красиви цветя се срещат навсякъде, където попадне погледа. Живеят в този край много французи,португалци, италианци. Мястото притежава жив дух,бодра енергия и често жужене на различни езици във всякакви настроения. Потракване от лъжичка, която разбърква кафе и прибори по шарен порцелан, на фона на португалски джаз или тиха бразилска песен.
Работниците в заведенията, магазините и фризьорския салон са на ''ти'' със съдбите на всеки. Знаково място за мънички ресторанти, бързо италианско кафе на крак или френски кроасани от ъгъла. Или бавна вечеря в топла лятна вечер, с вино, вино, вино и много изприказвани думи. Тази част на града е моя път от няколко години насам. Тази част на града е пътеката ми към много красиви, тъжни, напрегнати, весели и озвучени със смях дни, с радост, с гордост, с постигнати цели или потъпкано самочувствие, плакала съм по този път, смяла съм се сама, стискала съм зъби и юмруци, тичала съм, бавила съм се нарочно, различни мисли са оцветявали празните прозорци и пукнатите плочки по тротоара. Губила съм се и съм се откривала. Приятелства съм печелила и оставила по този път. И любов намерих,но я заключих дълбоко в сърцето си и я гримирах на приятелство. Броила съм си крачките и съм им губила отново броя под снега, под дъжда, под жаркото слънце или най-тъмния облак. В жега. В студ. На празник и на делник.
Краката ми от радост не са докосвали земята и са се носили из въздуха. И съм искала точно тази земя да се разтвори и да ме погълне. Този път е видял всичко от мен и не мога да си представя броя на другите хора, които са оставили на същото място всичко от себе си. Един път, на пръв поглед криволичеща улица и стари сгради, а на втори ежедневен спътник на много съдби. На две крачки от тази снимка има един голям старчески дом. Когато отивам на работа сутрин, минавам по тази пътека към 06:30 ч., когато винаги намирам на тротоара пред дома възрастен мъж в инвалиден стол да пуши цигара и да пие питие. Досега не съм срещала очите му, понеже стрелките сутрин на часовника ми се въртят като луди и неуспешно се опитвам да ги изпреваря, но винаги в бързината виждам, че държи различно питие.
Вчера сутринта, докато вървя отново по пътя си, главата ми тежи от умора, нямаше още 6 часа, ранният час беше причина да е всичко тъмно, а всички още спят из целия квартал и да се чуват само стъпките ми. Забелязах отново същия мъж да пуши в студената сутрин и държи чаша за мартини. Реших да го погледна този път в очите и да му пожелая топли празници, той сякаш усетил моето намерение, ме погледна изпод вежди и шапка и ми каза - Let it be.
Всеки да тълкува думите му както реши. Аз ви ги подарявам, заедно с историята и ви желая да бъде. Да бъде топло и светло в мислите и душите ви.
Да ви бъде всеки ден повод за спомен и разказ. Изобщо да бъде. Всичко, което тайно мечтаете и мълчите. Точно то да бъде.
Автор: Лора Петрова
