Всяка една божа сутрин

  • Сподели:
Всяка една божа сутрин

Обожавам да спортувам! Всяка сутрин ставам преди алармата на телефона, скачам в маратонките още преди да съм изпила фреша си от грейпфрут, нар и артишок, пристягам връзките им и леко пружинирам.

Нахлузвам слънчевите очила върху лицето си, подскачам на място. Набирам енергия, набирам темпо, тръгвам на място, все по-бързо, все по-бързо, докато не се изстрелвам напред и вече никой не може да ме спре.

Тръгвам надолу по стъпалата, излизам от входа и спринтирайки, отцепвам по правата до плажа в родния ми Бургас. Слизам на пясъка, разбира се – за да е по-голямо натоварването. И започвам сутрешния си крос.

Мускулите ми вече са загрели. Усещам ги, пълни с тонус, с онова приятно чувство, когато енергията в тях те гъделичка, изстрелва те напред.

Тичам, право напред! Все още е тихо, все още светлината е мека, ранно утро е, градът спи, а аз се сливам с йодните изпарения на брега.

Тичам, само напред, напред, където с отворени обятия че очаква хоризонтът.

Тичам в посока Солниците, като един истински маратонец, силен спринтьор, пълен с живот и олимпийски заряд!

Разцепвам въздуха край мен, струята зад гърба ми свисти, аз съм скорост, аз съм целият аеродинамика и страст, аз съм този, който преодолява времето и пространството всяка една Божа сутрин!

Аз съм сила, аз съм мощ, аз съм онзи, който предизвиква и надделява над човешките възможности! Тичам, тичам, тичам…

От Бункера до Солниците е ок. После до Сарафово теренът наистина разгръща потенциала ми.

Обожавам усещането за парещо напрежение в мускулите ми, уникалното сливане с природата… тичам, тичам, тичам… а колко е красиво приближаващото се към мен Поморие…

Тичам, остават четири километра, остават три, остават два, остава един…

И точно преди Поморие се събуждам.

***
Посвещава се на всички онези, които всяка сутрин стават, за да посрещат изгрева край морето.