Юлска история за любовта на една тераса
От Нели Славова
Това е една от онези истории, в които авторът говори за любовта и накрая обикновено трябва да се приключи с някаква поука или послание тип "те са намерили каквото търсят".
Аз не знам дали е това. Не съм сигурна. Все пак ги наблюдавах само пет дни. Какво са пет дни? Някои жени имат по-дълъг цикъл.
Седяха сутрин, обед и вечер на терасата в хотела си. Вътре в стаята им имаше само едно легло и нощна лампа. На леглото бяха пръснати всичките им дрехи, но прилежно, така че да не се мачкат. Взимаха си храна в кутии, а понякога и зеленчуци.
Не отидоха на ресторант. Може би нямаха пари, а може би и не са искали да напускат уюта на терасата. Идеята за ресторант не блазни всеки. Пушиха, пийваха, говориха и все на тази тераса стояха. Двамата. Тя говореше малко повече, а той слушаше и не я прекъсваше.
Да отидеш в хубав хотел или да се шириш из много място, е лесно. Удобствата разглезват. Разходките също са прекрасно нещо. Плажът. Светулките. Тук има много светулки. Но да делиш само една тераса с някой е много трудно за нервите. Те бяха вечно двамата на тази абсурдна маса.
Достатъчни си бяха. Тя всеки ден беше с една и съща прическа, но с различни дрехи за терасата.
Наблюдавах ги. Шпионирах ги от прозореца в банята.
Най-голямото изпитание идваше. Или щяха да ме разочароват, или щях да им повярвам, че не са измислица.
Кучето ни започна да ги лае.
Представяте ли си да сте на почивка, да сте излезли на терасата, да обядвате и някакво си куче да пречи на рахата ви? Гадно е. Тук те имаха две възможности. Опция едно: започват да викат по кучето "млъкни, бе, айде затвори я тая уста, не ти ли омръзна, разкарай се, изчезвай, заминавай, няма ли кой да те прибере, махни ни се от главите, аман от теб".
Чаках ги да се издънят от прозореца в банята.
Имаха и друга възможност, в която да го игнорират.
Те използваха трети вариант, с който абсолютно ме шокираха.
Мъжът каза на кучето ни:
"По-добре да бъдем приятели. Искаш ли да бъдем приятели? Как се казваш? Да, да, прекрасен тенор си, много хубав глас имаш. Голям си красавец."
Кучето спря.
Гадният и изветрял човек не постъпва така, всичко би го дразнило - топлото време, комарите, осветлението, пясъка.
Но, да не се ядосаш на кучешки лай, а да го приветстваш, не може да го направи всеки човек. Не може и всеки да се радва на парче тераса пет дни.
Днес си заминаха.
Той носеше всички чанти. Няколко пъти благодариха преди да се качат в колата си. За тая абсурдна тераса благодариха.
Хареса ми как са избрали да изживеят живота си.
