За ползата от науката

Понеже напоследък доста се спори дали у нас се прави "чиста" наука, или нещо наукообразно, което обаче никой не иска да купи и за жълти стотинки, реших да проведа собствено разследване. Насочих се към една водеща (според нея самата) институция.

Посрещна ме самият ректор – уважаван мъж с много научни разработки. Бях чувал, че без тях албанската атомна физика нямало да е същата. Покани ме човекът да седна, почерпи ме с кафе и бонбони, а после предложи да ме разведе из владенията си. С радост приех.

Първо посетихме секцията по древна история. Тук заварихме няколко сътрудници, наведени над парче от глинена плочка. Беше ми обяснено, че това е артефакт от самата Атлантида, купен за огромна сума, който, ако бъдел разчетен, щял да хвърли светлина върху най-голямата загадка на историята. Около него спореха няколко души.

– Е, докъде стигнахте? – попита възбудено моят домакин.

– Ами... – изкашля се единият, – почти сме готови. Тук пише: "...И накрая днес царят отсече – ако до довечера не го пуснете този колайдер – отидоха ви главите...".

Бях впечатлен. Ето какво значи да спасиш човечеството.

После посетихме отдела по лексикография, фразеология, етимология и енология. Стори ми се малко странна комбинацията, но ми обясниха, че последното го включили, понеже звучало подобно, а и много обичали вино.

Та там видях голям лабиринт, в който вълк гонеше агне. През около десет минути хвърляха мрежа върху вълка, връзваха го и един доцент мереше врата му с шублер. Останах леко изумен.

– Не се чудете – обясни домакинът, – проверяваме вярна ли е пословицата "На вълка му е дебел вратът, понеже сам си върши работата". Искаме да разберем докъде се простира истината и откъде започва народното творчество. Е, как е, колеги, дебелее ли? Измерващият поклати глава.

– Може би процесът изисква повече време – предположи моят домакин – или не осигуряваме необходимата точност на измерването. Поръчайте нов шублер от Япония, по-прецизен. Впрочем и още малко вълци, че като го гледам този – заприличал е на хрътка...

После се обърна към мен и въздъхна:

– Абе казвах им аз да не се захващат с толкова сложен проблем, ама нà – младо-зелено. Да бяха взели "Апетитът идва с яденето" или "Краставите магарета и през девет земи се подушват" – и командировки повече, и щяхме да хапнем. Обаче те не – щели да спасяват дивата природа... Да мерят тогава.

Докато вървяхме по коридора, предпазливо изказах опасение, че да – всичко това е хубаво, но сега времената са други, от науката се изисква все пак и някакъв практически резултат, приложим в ежедневието. Домакинът кимна и ме въведе в подразделението, занимаващо се със софтуер. После ми показа една малка програма:

– Ето, това може да се добави към всеки мобилен телефон. Нарича се "Пак се успах". Значи, въвеждате обичайния си час за събуждане и номера на прекия си началник и ако десет минути след включване на алармата не я деактивирате, автоматично до шефа ви се изпраща есемес: "Много съжалявам, тъщата внезапно се разболя, трябва да я заведа на лекар, няма да се бавя много". Има и опции за жени – до свекъра, свекървата, има вариант "избухна пожар във входа", "комшията гони жена си с брадва по стълбището и ме е страх да изляза" и така нататък. А вие през това време спокойно си закусвате, карате внимателно, без да бързате, не сте заплашен да предизвикате автопроизшествие и така нататък. Предложили сме го вече на водещи производители и чакаме отговор. Излязохме на двора. Слънцето ярко грееше, а един научен сътрудник с брадва съсредоточено чупеше пейките наоколо. Изглежда, съм бил доста учуден, понеже домакинът поясни:

– Колегата е икономист. Знаете ли италиански? "Banca rotta" – оттам произлиза изразът "банкрут". В момента той изследва последиците от финансовата криза, та се налагат и някои експерименти. Не се тревожете, ще ги сменим после.

Тръгнах си със смесени чувства. Все пак стараеха се хората, работеха. Само това с колайдера никак не ми хареса, но пък може и преводът да не е съвсем точен, нали? 

Да се надяваме.

Вилислав Георгиев, из "Тимур и неговите командоси". Откъсът от книгата е предоставен от издателство "Колибри".

"Тимур и неговите командоси"

"Тимур и неговите командоси" представя избрани произведения от публикациите на Вилислав Георгиев във вестник "Сега". Заради рядко талантливата игра с различни стереотипи – национални, политически и социокултурни, работите му бързо придобиват по-широка популярност, а някои от фейлетоните му стават viral – копират се и се разпространяват в множество кръгове и клубове.

По думите на Иво Балев, съставител на сборника, текстовете на Тимур жонглират блестящо с вкоренени модели на поведение, пороци и предразсъдъци, осветявайки значението им за различни обществени групи. С изобретателен хумор и сатирична острота авторът разказва истории, които могат да ни разсмеят, но и да ни шокират, призовавайки ни към размисъл.

Вилислав Георгиев

Вилислав Георгиев (1960–2016) е добре познат в българското онлайн пространство като автор на разкази, фейлетони и статии, по-голямата част от които са публикувани в различни медии под псевдонима "Тимур и неговите командоси".

За сравнително краткия период на активна публицистика, без да е професионален писател (работи като мениджър на високо ниво в български и международни компании), той създава обемисто и съдържателно творчество, обединено от един постоянен мотив: абсурда на всекидневието.