За ползите от брачния договор

  • Сподели:
За ползите от брачния договор

Като привърженик на възможно най–либералното уреждане на отношенията ще съсредоточа вниманието си върху брачния договор.

Въведен със Семейния кодекс от 2009 г. като възможност за съпрузите (бъдещи или настоящи), този договор е един от трите режима за уреждане на имуществените отношения в брака (заедно със законовия режим на общност и режима на разделност, върху които ще се спра в други публикации). Брачният договор е институт на българското семейно право, който лично аз намирам за отговарящ на тенденциите на съвремието ни, а и чрез него в най – висока степен е застъпен принципът на свободата на волята на гражданите, гарантирана е автономността на избора на мъжа и жената сами да определят как ще се регулират техните имуществени отношения. Чл. 38 от Семейния кодекс урежда примерно съдържанието на брачния договор - правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака; върху притежаваното от тях имущество преди брака; с брачния договор могат да се предвидят начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище; както и участието на страните в разходите и задълженията, възникнали в семейството. Страните могат да уредят и имуществените последици при развод, издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод.

Издръжката на съпруг след развод е уредена в чл. 145 от СК и  предвижда възможността невиновният за разтрогването на брака съпруг да получава издръжка, която се дължи най- много за три години, освен ако страните на са уговорили по – дълъг срок. А по – дълъг срок биха могли да предвидят посредством брачния договор.

В брачния договор може да се предвидят и клаузи относно издръжката на децата от брака, както и други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на Семейния кодекс. Прави впечатление, че този институт на семейното ни право засяга само имуществените отношения, които възникват между съпрузите със сключването на брака или по време на брака. Неимуществените отношения между съпрузите не могат да се уреждат с брачен договор и присъствието на подобни клаузи ги прави недействителни. Брачният договор е строго формален договор – Семейният кодекс предвижда да се сключи лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на подписите и съдържанието, като задължителен компонент е договорът да бъде вписан в централен имотен  регистър в Агенция по вписванията.

Страните разполагат с възможността да сключат брачния договор преди или по време на брака си. Когато брачният договор е сключен преди сключването на граждански брак, той поражда действието си от момента на сключването на брака (познат още и като „предбрачен договор“). При сключването на договора по време на брака той поражда действието си от датата на сключването или от друга дата, предвидена в договора, като не могат да се засягат правата, придобити от трети лица преди сключването му (в случай, че страните решат да му придадат обратно действие). Съпрузите разполагат с възможността да правят изменения на сключения вече брачен договор, като е необходимо всяка промяна да бъде в същата форма като договора – писмена форма с нотариална заверка на подписите и съдържанието, и вписано, ако се засяга право на собственост върху недвижими имоти. Брачният договор може да бъде прекратен на три специални основания:

1. по взаимно съгласие между съпрузите, когато изберат законов режим на общност или режим на разделност на имуществото (а в случай, че не изберат режим на имуществени отношения, се прилага законовият режим на общност);

2. от съда по иск на единия от съпрузите при съществена промяна на обстоятелствата, ако с договора сериозно са застрашени интересите на съпруга, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството;

3. при прекратяване на брака, като клаузите, уреждащи последиците от прекратяването му остават в сила и пораждат своето действие (относно издръжката на децата при развод и други).

Освен посочените специални основания брачният договор може да бъде прекратен и на едно общо основание – чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, ако това не противоречи на принципите на Семейния кодекс и на добрите нрави.

Смея да прогнозирам, че брачният договор ще придобива все по – голямо значение като възможност съпрузите сами да изберат начините за уреждане на имуществените си отношения и сами да решават и предвиждат как и в каква посока ще се развиват тези отношения. Смятам, че този либерален начин е правилен и напълно съобразен с нашата действителност и динамика на развитие на обществени отношения.