ЗА ТЕБ, РОДИНО!
Представям ви две произведения, написани от мен. Честит Национален Празник!
ЗА ТЕБ, РОДИНО!
Искам да пиша за теб,
за теб, родино, мила,
там где съм се родила,
там где за пръв път съм била.
Светът е голям и просторен,
но у дома само не си самотен.
Мястото, което наричам дом,
то е моя пристан.
Там искам аз да се връщам
и нашата земя да прегръщам -
да гледам високи планини
и равни равнини,
да се потопя в дълбоко море
и да вдишам със здрави дробове.
Е, Българийо, аз знам,
знам, че на теб не ти е лесно,
знам, че носиш на твоите плещи много тежко.
Ти си силна, но дай сили на народа си,
той е заспал и чака гибелта си.
Припомни им какво имат
и нека не го пропиляват.
Нека не бягат -
нека да вярват.
В чужди светове бродят
и в чужди къщи спят.
Събуди ги, родино,
събуди се и ти,
стани ни пак мила,
своята хубост и мощ покажи!
*****
ПАТРИОТ
Къде са патриотите,
твоят народ, Българийо?
защо остави надеждите,
защо позволи подигравките?
Къде са големите българи,
къде са днешните Ботев и Левски?
Останали са в старите буквари,
вече нямат другари.
Тече животът забързан,
никой не мисли за милото.
Къде ще живеят децата ни,
никой не вярва в кандилото.
Осъзнайте се, българи -
имате велики герои!
Бъдете горди автори -
автори, не на история в покой.
Ако не за вас,
мислете за децата -
няма пак да държат броеница.
Учете ги всяка година
да обичат с цяло сърце своята родина!
