За трите глътки червено вино на гладно
От HighViewArt
Помня, когато преди много години баба Верка приживе ме караше да наточа вино от бъчвата в сушилнята в една кана и да я донеса за вечеря.
Излизах в студа от топлата стая, където фурната и котлонът бяха на дърва, и докато тя готвеше една от вечéрите, ароматите на които все още нося в спомените си, зимният студ ме караше да притичам през двора по тениска и бързичко да изпълня задачата си.
И понеже като дете обичах тайните неща, а там никой не ме виждаше, винаги пълнех каната до горе с риск да прелее, не за друго, а за да отпия няколко глътки тайно.
Трите глътки червено вино на гладно стопляха тялото ми моментално в зимната вечер. Най-приятното чувство, обаче идваше, когато влизах в топлата стая, където само ароматът от готвенето вече ме засищаше.
Усещах как топлината пропълзява през всяка една клетка на тялото ми, коленете ми омекват и всичко се забавя, само способността да изпитвам наслада нарастваше...
Автор: Калин Ненков / Снимка: nman.com
