Заразата, наречена емоция или защо е важно да подбираме приятелите си

  • Сподели:
Заразата, наречена емоция или защо е важно да подбираме приятелите си

Случвало ти се е да се "заразиш" от прозявката на някого, нали? Доказано е многократно и по различни начини, че ние, хората, сме склонни да имитираме (неволно) изражението на лицето, дори позата и темпото на говорене на човека, с който контактуваме в момента.

Това е един вид настройване на неговата вълна, което ни позволява да го усетим по-цялостно и да общуваме на един език. Причината за всичко това е, че човешкият мозък е програмиран да изгражда връзки с околните - между невроните в нашия мозък и тези на човека отсреща се получава нещо като мост. Чувствата, настроенията са заразни.

Както пише Даниел Голман в своята книга "Емоционалната интелигентност", емоциите се разпространяват от човек на човек като настинка. Разбирате ли сега колко е важно действително да подбираме хората, с които общуваме? Така все едно избираме с какво ще се храним – с благородство, щастие, радост, удовлетворение или с гняв, злоба, омраза, страх.

Менюто върви под ръка с хората, с които контактуваме и рано или късно ние започваме да приличаме на тях. Колкото по-дълга и силна е връзката ни с някого, толкова повече се засилва въздействието му върху нас. Това е и причината, когато сме малки да взимаме и запечатваме в себе си отношението, което нашите родители имат към живота. Постепенно техните убеждения и модели на поведение стават наши и е нужна огромна осъзнатост и сериозна работа, за да се освободим от тях, ако ги разпознаем като неподходящи за себе си.

Имали ли сте усещането как като сте на място, където има много притеснени или болни хора, енергията ви спада? По-чувствителните даже получават главоболие или стягане в областта на сърцето. Причината е същата – способността ни да изграждаме мост между себе си и другите.

Предполагам вече осъзнавате, че наличието на "отровни" личности в обкръжението ви всъщност смъква вибрацията ви и прави по-трудно за вас да стигнете до личностна и професионална реализация, да се чувствате мотивирани да действате и да постигате целите си. Точно обратното важи, ако общувате с успешни, доволни и щастливи хора.

Как да се освободите от негативните хора в живота си?

  • Научете се да казвате "не" - във всеки един момент е във ваша власт да решите с кого ще се виждате и колко време ще му отделите. Всички ние имаме приятели, съседи или роднини, които обичат да се оплакват и да мрънкат срещу несправедливостите на съдбата, света и политическата система. Задайте си въпроса как се чувствате, когато ги слушате и дали това, което получавате от таях като информация и отношение към живота, ви обогатява. Ако отговорът по-скоро показва, че тези хора са ви в тежест, разредете или прекратете срещите с тях. Най-големият капитал, с който разполагате е вашето време, затова е нужно да го инвестирате внимателно.

  • Полагайте грижи за приятелския си кръг – ясно е, че ако не инвестирате време в хората, които обичате и харесвате , те няма да продължат да бъдат около вас. Замислете се има ли хора, които са били част от живота ви и които сте чувствали близки някога, а вече не поддържате отношения? Може би част от тях са такива, от които има какво да научите или пък с които бихте вървели в една посока? От вас зависи да вдигнете телефона и да им се обадите. А защо да не е днес?

  • Обградете се с хора, които ви подкрепят – дори да имате страхотна идея за бизнес начинание или друг тип проект, ако близките ви я обявят за некачествена, налудничава или трудна за постигане, шансът да я реализирате започва да клони към нула. Намерете си кръг от хора, пълни с ентусиазъм и мечти.

  • Разширявайте кръга на познатите си, позволете си да се запознавате с нови и различни хора. Ако си поставите за цел всеки ден да се запознавате с 3-ма нови човека, след 10 дни ще имате 30 познанства. Поне 3 от тях ще си струват.

  • Бъдете отворени и будни за новото в живота си. Нали знаете какво казват за ученика? Че когато е готов, учителят сам ще дойде.

Пожелавам ви качествени дни, пълни с нови възможности!

Снимка: coachfederation.org/blog