Житейската криза като стимул за израстване
Има моменти в живота на всеки, които са динамични, мигновени, сякаш идващи от нищото и ни влияят, нарушавайки поставения от нас алгоритъм.
Кризите са естествена част от личностното развитие на човек. Могат да бъдат психологически, здравни, финансови, ситуационни, но общото между тях е, че представляват внезапен или постепенно нарастващ, неотложен проблем, изискващ незабавно решение.
В този текст, четящият може да усети и препратка към Ерик Ериксън (автор на теорията за психо- социално развитие на личността), към неговия прочит за кризисни моменти в живота на човек. При него фокусът е към нормативните кризи в психическото развитие.
В този текст ще се обърне внимание на градивния подход към ежедневните предизвикателства в живота на човек.
Кризата е в битието и цялото ни функциониране, независимо от местоположение, културни особености или социален статус. И преминаването през криза няма как да не даде отражение върху живота на човек.
Фокусът на този материал не е върху масовата реакция към думата "Криза!", която се свързва с нещо апокалиптично. Защото кризата може да символизира стремеж към усъвършенстване и развитие.
Разбира се, това е свързано с развиване на устойчив характер, зрялост, подкрепящи лични ресурси и социална отговорност. Кризите предразполагат трансформация, смяна на стар модел и търсене на новото чрез адаптация.
Съществуват пет фази на скръбта, които могат да се появят и при най-дребната житейска криза: Отричане-Гняв-Пазарене-Депресия-Приемане. Тук бих приложил пример с изгубени ключове.
В етапа на отричане, човек не може да приеме ситуацията - "Не е възможно да съм си изгубил ключовете!". В етапа на гнева има огромно синтезиране на стресови хормони, особено когато има престой в тази фаза, която се възприема така: "Гневя се, че най-важните ми ключове вече ги няма".
В пазаренето това се усеща като разговор с вселената или Бог - "Ако вселената ми върне ключовете, аз ще бъда по - добър човек". Във фазата на депресия, човек може да се задържи по-дълго. Защото е нужно време до приемането. Съпреживяване с вътрешния Аз.
И последният етап - приемане, който е символ на излизането от стресовата ситуация. Осъзнаване, че ключовете ги няма и търсене на нови варианти за набавяне на изгубеното.
Успешното преминаване е свързано с осъзнаването на ситуацията (преминавайки през всичките етапи на осъзнаване), осъзнаване на предстоящата промяна, осъзнато излизане от личната зона на комфорт, социални вярвания или усвоени модели. За да се достигне до интегритет, опит и нови умения за справяне.
Защото кризата възниква именно при невъзможността човек да ползва старите си механизми за справяне в стремежа към значимите цели в живота. Житейската криза се неглижира от доста хора, защото не е болест, наподобява състояние на стрес и въпреки това крие риск за живота на човек.
Но, разбира се, непреработена една криза може да доведе до фрустрация, депресивни състояния, заучена безпомощност или търсене на "виновния" извън нас.
Кризистните проблеми в нашия живот могат да бъдат разглеждани като предизвикателство и тръмплин за емоционално и социално израстване. Могат да бъдат предпоставка за усвояването на нещо ново, предпоставка за нови варианти за изразяване на вътрешното аз.
В 2020 година виждаме няколко предпоставки за кризи, с които можем и се налага да се справим. Ставаме освен свидетели и активни участници в преработката на световните събития - международна пандемия, световни протести за правата на човека, финансова криза.
Това изисква преструктуриране и създава висок риск от пасивност при неотложното взимане на решения. Дава ни се възможност за поставянето на нови психично-софтуерни модели, които да си пси-инсталираме.
Това става с осъзнаване на ситуацията, която блокира удовлетворяването на определената потребност. Необходимо е човек да открие собствените си ресурси, след това и ресурсите от заобикалящия го свят.
Става дума за лични умения, социална среда, семейство, приятели, авторитети, които да го подкрепят, за да се справи с обстоятелствата в криза. Добре е човек да намери своите източници на емпатия, подкрепа, надежда за бъдещето, за да се убеди в това, че може да намери път през кризата.
Това става чрез вентилиране на собствения стрес, без обвинения, включвайки и рационалното мислене. Необходима е работа с усвоените вече психически модели, работа с психическата травма на хората.
Съществуват и няколко капана, доста срещани, като защитни реакции:
- Ступор - когато човек е застинал и не може да реагира;
- Дистрес - когато човек дълго време е в състояние на стрес;
- Паника, която се свързва със силно безпокойство (страх);
- Двигателна възбуда - загуба на логическо мислене и др.
Ако личността не е в състояние да се справи сама, е добре да се потърси професионална подкрепа. Така ситуацията ще се отработи със специалист, с помощта на който човек може да възвърне енергията си и да усвои нови модели за справяне.
Важно е да се усвот нови модели извън деструктивните - като например семейство, в което се е вярвало, че човек не трябва да има моменти на негативна емоция или вярвания като "Винаги трябва да си усмихнат пред хората", "Не може да се плаче". Осъзнаване на неработещото "позитивно мислене" без осъзнато действие.
Терапевтично е осъзнаването, че човек може да бъде емоционален, понякога слаб, има право на своето лично време и всяка една емоция е нормално да бъде изживяна. Целта е да се активизира потенциалът за справяне на личността, активизирайки личния потенциал.
И човек да продължи напред към нови опитности, с чувствителност към случащото се и умения за превенция.
