

Петър Дънов: Злите духове черпят енергия от хората
Всеки от нас трябва да направи малко ревизия в сърцето и ума си, да види какви слабости има в тях. Ако обичате да послъгвате, всички духове на лъжата са наоколо вас, те са на гости у вас, вие ги привличате. Ако обичате да злорадствате, всички духове, които злорадстват, са тъй също около вас.
Чувството за вина отваря подсъзнателната врата за наказание
Чувството за вина е най-силният излишен потенциал. Разплатата винаги ще е наказание в една или друга форма. Комплексът за вина може да вгорчи живота ви, защото човек постоянно е подложен на действието на равновесните сили, тоест всевъзможни наказания за измислените му провинения.
Елин Пелин: Ветаро
Наше село е на баир. От връо се види доло, от доло връо се не види. У доло е реката, у реката дядо поп лови риба. У благ ден си я руча сам, а у пости я пържат в механата с даскало.
Бавно научавам, че не трябва да реагирам на всичко, което ме дразни
Бавно научавам, че не трябва да наранявам тези, които са ме наранили. Бавно научавам, че може би върховният знак за зрялост е напускането, вместо разчистването на сметки.
10 причини да вярваш в себе си
Ако се чудиш защо и как да вярваш в себе си, ето ти цели десет основателни причини, за да го направиш:
Има думи, които и с черпак мед не можеш да преглътнеш
Законът е създаден за богатия, а наказанието - за бедния.
Само онези, на които им е хубаво един с друг, могат да седят заедно, без да разговарят
Седим мълчаливо и наблюдаваме света около нас. Отне ни цял живот, за да се научим да правим това. Изглежда само старите хора умеят да седят един до друг, да не си говорят и въпреки това да се чувстват щастливи.
Невероятно точните предсказания на Рудолф Щайнер за обществото днес
Представяме ви някои избрани мисли от 1918-а година, които създателят на Антропософската наука - Рудолф Щайнер казва за времената, в които ние живеем:
Коста Цонев: Любовта е като небесната синева
Убедих се, че любовта е колкото велика и всеотдайна, толкова и страшна, жестока.
Христо Фотев: Наистина ли си отива лятото?
Наистина ли си отива лятото? Наистина ли? Лятото ме гледаше. С очите си отново ме целуваше. А вятърът се блъскаше във роклята, прегръщаше нозете й, докосваше по устните й сянката на залеза и цялата неспирно я люлееше - завиждаха му може би ръцете ми...
Жената в женската си енергия – сама печели пари или разчита на мъжа за пари?
Все по-разпространеното знание за женската енергия и нейните дарове – способност да получаваш, способност да се доверяваш на мъжете, работа за удоволствие, но не и заради пари или резултати, грижа за себе си преди грижата за другите, оставяне на мъжа да води и да взима решения – постави много жени в голяма дилема…