Какво не знаем за соргото?

Соргото (Sorghum Vulgare Pers.) е едно от най-разпространените културни растения в света и заема пето място при производството на зърно след пшеницата, ориза, царевицата и ечемика. То е житно растение, което по морфологични белези прилича на царевицата, но формира зърното си в метлица.

Културата намира широко разпространение в засушливите райони на Африка, Азия и Америка. По-късно соргото е пренесено в Европа (Испания, Португалия, Франция), а в България намира място в земеделската практика едва в средата на XX век.

По данни на Global Grain сега в света се произвеждат годишно средно над 64 мил. тона зърно от сорго. Първото място е на САЩ с производство над 12 мил. тона, следвани от Мексико и Нигерия (по 6,5 мил. тона). С голямо производство на зърно от сорго се отличават Судан и Индия, Етиопия и Аржентина, както Китай, Австралия и др.

Страните членки на ЕС произвеждат годишно около 750 хил. тона зърно от сорго, като най-големи производители са Франция и Италия, следвани от Румъния и Испания. България произвежда годишно около 18 хил. тона зърно от тази култура.

Стопанските качества на соргото го определят като култура с разнообразно приложение. Широко разпространено е разбирането, че соргото в преобладаващата си част се използва за храна на животните.

Храна за животните

При множество от лабораторните изследвания между качествата на царевицата и соргото се налагат изводите, че соргото превъзхожда царевицата по съдържание на протеин, сурови мазнини и фосфор, а отстъпва по съдържание на безазотниекстрактни вещества и калций.

• Тегловното заместване на 50 до 75% от царевицата със сорго в смеските за угояване на свине не е оказало влияние както върху количеството на приетия фураж, така и върху интензивността на растежа, разхода на смеска и хранителни вещества за създаване на 1 кг. прираст.

• При провеждане на сравнителни опити с кокошки носачки е установено, че зърното от сорго може да замести царевицата в дажбите без това да се отрази негативно върху тяхната продуктивност.

• Водещи фирми в бройлерното производство все по-често използват фуражни смески с повишено съдържание на сорго с бял цвят, с оглед производство на деликатесно бяло месо от гръдната част.

• Соргото с успех може да се използва и при смеските за сухостойни, дойни крави, телета за угояване, както и при различни категории овце.

• Все по-голямо приложение намират сорго-суданковите хибриди подходящи за изхранване в зелено състояние и за приготвяне на силаж. При подходящи условия на отглеждане (торене, поливане и др.) от съвременните сортове могат да се получат по няколко откоса, което ги прави атрактивни при изхранването на преживните.

• В редица страни на Африка се използват сортове подходящи за производство на сено. В Ставрополския край и Астраханска област на Русия се използват сортове многогодишно сорго ("Караван" и "Травинка"), подходящи за сено и изкуствени пасища.

Храна за хората

Освен за производство на фуражи за животновъдството соргото намира широко приложение и като храна на хората.

Липсата на глутен, високото белтъчно съдържание, възможността за овкусяване и др. предимства определят соргото като важна диетична храна.

• Най-широко разпространение соргото намира в производството на хляб:
- след ферментация – Африка, Етиопия, Судан, Индия
- неферментирал – Индия, Мексико, Централна Америка

• Голямо е използването му за производството на каши с различна консистенция – Африка, Индия, Мексико, Нигерия, Китай.

• Използва се за различни видове варива – Африка, Хаити, Индия.

• За производство на ястия под пара и за разнообразни бързи закуски в цял свят.

• Вареното пълнозърнесто сорго с успех замества ориза и се използва като допълнение към различни видове салати и гарнитури на много ястия от месо.

• Брашното от сорго се добавя към други брашна за подобряване на тяхната хранителна стойност. Използва се също за производство на разнообразни сладкарски изделия, голямо разнообразие от бисквити и др.

• Голяма част от произведеното зърно от сорго се използва за производството на бира с различно алкохолно съдържание. (Западна Африка), за продукти съдържащи различен процент алкохол (Африка, Китай, Индия), както и за производство на вино и спирт (Китай, Тайван и др.).

В медицината

От десетилетия зърното от сорго се използва с успех и в медицината:

• Използва се за производство на диетични безглутенови храни за страдащи от глутенова непоносимост (целиакия).

• Соргото е богат източник на въглехидрати, желязо, цинк, витамин В комплекс и др.

• Оказва положително въздействие върху сърдечната дейност, при чернодробни заболявания (цироза), при болни от диабет и за детоксикация на организма на човека.

• Соргото съдържа много антиоксиданти, полифеноли и восъци чиито поликазаноли оказват благоприятно въздействие върху нивото на "лошия" холестерол.

• Не на последно място трябва да се изтъкне и фактът, че наличието на витамин В17 позволява соргото да се използва и за противоракова терапия.

Други ползи от соргото

За уважаемите читатели ще бъде интересно да узнаят и за други особености от разнообразното използване на соргото в бита на хората.

• От някои хибриди сорго с високо съдържание на восъци се приготвят едни от най-качествените лепила в света.

• През последното десетилетие от избрани сортове пукливосорго се произвежда екологично чист амбалаж със специално предназначение.

• В редица страни на Африка се отглеждат специални сортове сорго, от стъблата на които се плетат панели, подходящи за изграждане на леки конструкции за училища, навеси, заслони и др.

От изнесеното до тук следва изводът, че голямото сортово разнообразие на сорготодава възможност за неговото широко разпространение и използване.

Автор: Доц. д-р Калин Сланев, Земеделски институт Шумен