Тихата страст на Килиън Мърфи
От Нели Славова
Повече от 25 години след дебюта си звездата от ''Peaky Blinders'' продължава да се занимава със занаята си, влагайки интензивност във всяка роля, включително и в последната си на Джей Робърт Опенхаймер, изобретателя на атомната бомба.
Мърфи е лесен за забелязване, а лицето му характерно. Има ледено-сини очи, които от време на време предлагат проблясък на гангстерска злонамереност. Харизмата му на екрана прорязва всяка сцена.
Списъкът с творчеството на Мърфи сам по себе си е огромен: там са ранните му дни на сцената в Лондон през 90-те години на миналия век в пиесата на приятеля му и писател Енда Уолш "Дискотечни прасета". Левичарският му плам във "Вятърът, който тресе ечемика" на Кен Лоуч. Може би си спомняте за транссексуалния глам-рок певец в "Закуска на Плутон", но почти сигурно познавате студената му грация в "Peaky Blinders". И, разбира се, зловещото плашило в "Батман" на Кристофър Нолан. Последната му роля е в новия филм на Нолан: ''Опенхаймер'', в който Мърфи играе един от най-разпознаваемите исторически умове на XX век. Ученият се превръща в символ на колективната ни амбивалентност по отношение на бомбата и американското ѝ разполагане в Хирошима и Нагасаки през 1945 г., но като човек той е артистичен и чувствителен, любител на поезията толкова, колкото и на науката, и яростен антифашист.
"От всички герои, в които Килиан се е превъплъщавал и от всички персонажи, с които аз съм се занимавал, Опенхаймер е един от най-сложните и многопластови хора. Килиан е един от малкото таланти, способни да изследват тези различни пластове и да проектират това ниво на сложност по начин, който ви позволява да разберете героя'', казва Нолан.
Мърфи е въодушевен от възможността да пренесе историята на екрана. "Мисля, че това е най-добрият сценарий, който някога съм чел", казва той. Сценарият е даден на актьора от Нолан, написан изцяло от първо лице: Мърфи веднага се усъмнява в този необичаен ход. "Той искаше да е единствено от гледната точка на Опенхаймер и по този начин намирам, че филмът е сензационен.''
"Сега аз станах Смъртта, унищожителката на светове" - гласят апокрифните думи на учения, когато става свидетел на първата детонация на своето творение по време на теста в Тринити. Бяхме навлезли в ядрената епоха - праг, който не можем да си представим, че ще преминем, нашата способност за самоунищожение, изразена толкова елегантно и злокобно от самия Опенхаймер. Това беше човек, чийто талант, идеализъм и гордост щяха да го доведат до разруха и съмнителни постижения: с други думи, мечта за актьор като Мърфи. "Неговата способност да проектира власт се прилага по съвсем различен начин към герой като Опенхаймер, защото Опенхаймер е този изключителен стратегически мозък", казва Нолан.
Достатъчно е да кажем, че 46-годишният родом от Корк актьор има едно от най-отличителните лица - и кариера - в съвременното кино и телевизия.
"Спомням си много ясно, че видях негова снимка във вестника", разказва ми Нолан по телефона от Лос Анджелис. "Беше за "28 дни по-късно". Беше с бръсната глава и тези необикновени очи. Не бях гледал филма. Порази ме само погледът му."
Но на живо това поразително присъствие на екрана се превръща в нещо съвсем обикновено: той е слаб, невзрачен, почти неуверен. Протяга ръка и се представя с първото си име, сякаш ще го объркам с някой друг. В момента Мърфи е в пауза между снимките на екстериорни сцени, затова носи костюма на героя си Бил Фърлонг, въглищар от 80-те години на миналия век. Това означава восъчно яке, износени работни панталони, изкуствено потъмнели от въглища ръце и истински кървяща рана, която се процежда по кокалчетата на пръстите му (станала е, докато е копаел с лопата в една сцена). Сядаме един до друг и пием кафе, преди той отново да се втурне да снима в престорения сняг на ирландската зима.
Филмът "Подобни малки неща", адаптиран за екрана по известната и разтърсваща новела на Клеър Кийгън, е избран от Мърфи: това е неговият страстен проект. Това е първият му пълнометражен филм, защото според него това е "важна история за Ирландия". Тя се занимава с коварното морално съучастие на ирландското общество в пералните на Магдалена. "Всеки ирландец от определено поколение, с когото разговаряте, малко или много има своя история'', казва Мърфи.
Действието на филма се развива в Ню Рос по мотиви от книгата, а тук, в църквата "Света Мария", която в миналото действително е функционирала като пералня, Мърфи посочва с почти видима тръпка, че има "призраци". Не мисля, че говори буквално, но продължава: ''Много настоявах да не строим декори, да няма студийна работа: всичко да е на терен. Можеш да усетиш текстурата, а в малката къща, в която снимахме, можеш да усетиш клаустрофобията. Натискът идва по истински начин. Крис Нолан също е голям почитател на това. Ако си поставен в правилната среда, ще действаш по различен начин, отколкото когато влизаш някъде с шибаното си соево лате или каквото и да било друго."
Взискателното отношение на Мърфи към собствения му проект не изглежда далеч от влиянието на Нолан, негов дългогодишен сътрудник. Двамата работят заедно за първи път през 2005 г., когато Мърфи се явява на прослушване за ролята на Брус Уейн, която щеше да бъде поверена на Крисчън Бейл, преди да бъде избран за ролята на д-р Джонатан Крейн - Плашилото - в "Batman Begins''. Така започва сътрудничество, което ще го доведе до ролята на Джей Робърт Опенхаймер в един от най-очакваните филми това лято. "Бях фен на Крис Нолан. Такъв съм, когато се срещнах с него за първи път, защото бях гледал "Следването", бях гледал "Мементо" и "Инсомния".
Не е за вярване, че съм участвал в шест негови филма." Изглежда забележително, че на върха на славата си, Мърфи намери време да се появи в ''Дюнкерк'' в епизодична роля като "треперещ войник" с боен шок - доста невзрачна и незначителна за актьор от неговия калибър. Както Мърфи посочва: "Винаги бих се появил във филм за Крис, дори ако ролята ми ще представлява да се разхождам с дъска за сърф на заден план. Макар че... не съм сигурен какъв филм на Нолан ще бъде това", смее се той. "Но винаги съм се надявал, че ще мога да играя главна роля във филм на Крис Нолан. Кой актьор не би искал да направи това?"
"Джоан Удуърд казва, че актьорството е като секса: трябва да го правиш и да не говориш за него", обяснява Килиан. "И затова на снимачната площадка, с добър режисьор, рядко се говори за същинската работа. Мога страшно много да се подготвя, но след това голяма част от действието ти се случва в реално време. Така че няма никаква стойност да интелектуализираш каквото и да било." Въпреки това Мърфи притежава бърз интелект и с лекота преминаваме от мъжествеността през филмите на Дъстин Хофман от 70-те години до религията. "Семейството ми не беше особено религиозно, но аз бях обучаван от религиозен орден. Ирландската училищна система беше почти изцяло контролирана от Католическата църква и все още е до голяма степен такава. Ходех на църква и получавах причастие, конфирмация и всичко останало. Нямам проблем с това, че хората имат вяра, но не ми харесва тя да бъде налагана. Когато се налага, тя причинява вреда. Това е моят проблем. Така че не искам да оспорвам добрите страни на институционализираната религия, защото има такива. Но когато тя се изкривява и прецаква, както стана в нашата страна, и се налага на нацията, това вече е проблем."
Като се имат предвид темите на последните му проекти, които по свой начин разказват истории за институционалната арогантност и мъжете, които се оказват изправени срещу нея, го питам за извличането на поуки от киното. "Обичам онези филми, които са провокативни и политически. Ако е догматичен никой не иска да го гледа, но ако е забавен, стимулиращ филм, хората могат да го гледат на две различни нива."
Ако трябва да се каже, че Мърфи е специализиран в нещо, то това би могло да бъде физическото изразяване на този многопластов подход: мислите и мотивите на вътрешно настроени хора, които не са склонни към гръмкост или пламенни прояви на емоции. Нолан със сигурност смята така:
"Килиан има тази изключителна емпатична способност да кара публиката да разсъждава. Той проектира интелигентност, която позволява на зрителите да почувстват, че разбират героя и виждат пластовете на смисъла."
Такъв е случаят с десетилетното му превъплъщение в образа на Томи Шелби, ветеран от Първата световна война, превърнал се в престъпен крал. На фона на безумната мания по ''Peaky Blinders'', сериала на Стивън Найт, превърнал се в световен феномен за бирмингамските гангстери от 20-те години на миналия век, Мърфи стана културна икона, синоним на Томи Шелби, точно както Джеймс Гандолфини на Тони Сопрано. Килиън не харесва славата, нито нейното фалшиво усещане за превъзходство.
Откъсването от обичайното едва ли е нещо непознато за Мърфи. Пословично затворен, той напуска Лондон и заминава за Дъблин преди около осем години заедно със съпругата си, художничката Ивон Макгинес, и двамата си сина тийнейджъри. "Живяхме 14 години в Лондон, но когато прехвърлиш 30-те и имаш деца, животът в голям мегаполис не е толкова вълнуващ. Освен това и двамата със съпругата ми сме ирландци. Мисля, че това е най-доброто решение, което взехме."
"Аз наистина не участвам в това. Не излизам. В повечето случаи съм вкъщи или с приятелите си, освен ако нямам филм за промотиране. Не обичам хората да ме снимат. Намирам това за обидно.'' Опитвам се да обясня на Килиън, че има много жени, които го харесват и биха искали да се снимат с него, а той ми отвръща глава с ''без коментар''. "Мисля, че става дума за Томи Шелби, хората ме свързват с него, а после остават подведени и разочаровани, че аз не съм мистериозен и наперен... това е просто характер. От друга страна, това е нормално, означава, че съм си свършил добре работата. Феновете на Peaky са невероятни.'' След като финалът на шести сезон беше излъчен миналото лято, се разпалиха разговори около евентуален филм за ''Рeaky Blinders'', като Стивън Найт потвърди плановете. В момента Мърфи работи с екипа по подготовката на филма. "Ако има продължение на тази история, с удоволствие бих участвал"
Докато вечерта приключва, Мърфи изглежда видимо по-спокоен. Явно му е по-приятно да говори за "Вътрешният Лъвин Дейвис" и Джони Мичъл, отколкото за себе си. Като се има предвид интересът му към музиката - разказва ми, че колекцията му от плочи е най-голямата му екстравагантност и че тийнейджърската му група едва не е подписала договор с голям лейбъл - се чудя дали би се съгласил да въведе музикален компонент в работата си по филма. "Предпочитам да запазя връзката си с нея", казва той, размишлявайки за любовта си към музиката. "Тя беше първата ми любов, работих много усилено, опитвайки се да бъда музикант, но не се получи", казва той, като подръпва ръкавите на пуловера си. "Но съм отказвал доста биографични роли на музиканти", разкрива той, въпреки че не посочва кои. "Предпочитам да гледам тричасов документален филм на Скорсезе за Джордж Харисън, отколкото да играя Джордж Харисън с лоша перука", казва той. И е прав.
"Никога няма да издам собствена музика, никога, никога. Искам да правя едно нещо, но да го правя добре. И предполагам, защото все още ме боли малко, че съм се провалил като музикант".
Музиката все още е по петите на Мърфи: той признава, че когато се чувства изморен, най-много го вълнува антологията на "Бийтълс", както и поредицата "Върни се" на Питър Джаксън от 2021 г. Когато пуска плейлистата си за шофиране по време на фотосесията, звучи краутрок от 70-те години.
"Не" е пълно изречение при Мърфи. Според хора, които го познават от години, същото важи и за творческите му проекти: той е неудържим в преследването на това, което иска, и също толкова упорит, ако реши да се противопостави на нещо. "Винаги е търсил предизвикателства за себе си. Никога не е бил актьор, който да почива на лаврите си", казва Нолан за своя главен герой. "Той си е същият човек, който някога е бил. Не е позволил на славата да го промени.''
Непримиримостта на Мърфи е и негова почтеност: вероятно така той поддържа една от най-уважаваните и променливи кариери в бизнеса, като изглежда никога не се задоволява с вулгарното или суетното.
Разговор: Кристина Нюланд
Снимки: Космас Павлос
Креативност и стайлинг: Йосиф Кочарян
