Видовете собственици на кучета
От Нели Славова
Три, две, едно, да започваме - видовете собственици на домашни любимци. Семпла класация, в която се опитах да обхвана повечето персонажи по тротоарите, водещи (или не водещи) на повод своите четириноги приятели (клише, което презирам, но в този текст доста пъти ще използвам думата куче, куче и ето я отново - куче).
1. Собствениците на кучета, които по всяко време могат да говорят само и основно за домашните си любимци.
Какво яде? По колко на ден яде? Гранули или месо? Къде спи? Обича ли да гледа шоуто на Николаос Цитиридис? Кастриран ли е? Къде е извършена кастрацията? Добър ли е лекарят? Какви номера най-често прави? Сърди ли се, когато го оставят сам?
С цялото ми уважение, но не ме интересува. Както сами можете да видите, до мен също върви куче. И аз имам. Половината човечество има.
Не съм се събирала по детските площадки, за да избегна подобен тип разговори на кой и кога му е поникнало първото зъбче, и в какъв момент са решили да махнат нацяло "бибата" и "пампата". Никой не ви иска акъла и съветите по отглеждане, които и без друго не са еднакви за всички, но този вид хора чувстват като свой граждански дълг да разкажат всичко, което са научили през годините.
Аз ви спестявам разказ, когато ви срещна, моля ви да ми спестите и вие на мен. Не се познаваме и е добре да продължим в същия дух. Ок?
2. Собствениците на кучета, чиито кучета са ''НАЙ''. Вие имате куче, но тяхното е АЛФА куче. Вие имате красиво куче, но те имат НАЙ-красивото куче. Вие имате добронамерено, възпитано и игриво куче, но те...well, you know.
3. Идва една моя особено противна категория хора, които не почистват след животното си. Този ежедневно повтарящ се акт ги превръща в много по-големи животни, отколкото са техните кучета. Тук не говорим за хора, които не ги плаши глобата (какви глоби, Боже мили, никога не съм виждала глобен за подобно нарушение, а вие?). Не говорим и за хора, които биха се трогнали, в случай че им отправите забележка. Не само че няма да се трогнат, но е твърде вероятно и да отнесете със себе си някоя друга псувня, като нищо и шамар. Говорим за хора без всякаква култура. Кучето им се изхожда - друг да му мисли и да се спасява, това вече не е техен проблем.
Тъпо е, когато става проблем за подметките ви или тези на вашето дете, включително и на кучето ви.
Моето куче е с широки, големи лапи, настъвало е чужди изпражнения и трябва да ви кажа, че следите се носят чак до в къщи. За миризмата не ми се отваря дума.
Като човек, който почиства след кучето си, знам, че това не е лесна работа и разбирам защо другите оставят насред тротоара изпражненията.
Навеждаш се, пък преди това отваряш пликчето, студено е, духа вятър, ръцете ти са вкаменени, а пликчето все така не се отваря - сложна работа, дами и господа. И то по няколко пъти на ден, а пликчетата струват пари.
Ако почиствате след кучето си, ще бъдете една идея по-достойни хора от тези, които оставят изпражненията на пътя, в градинките, детските площадки, на плажа и въобще където да е било.
Ще ви бъде по-трудно, възможно е дори да се изнервите, но поне няма да се срамувате от себе си, а повярвайте ми в края на деня, когато разходките приключат - е важно да не се срамувате от себе си.
4. Кучето има повод, но поводът е доста дълъг, а собственикът не дава пет пари дали на вас това обстоятелство ви е удобно или не.
Отново проблемът си е изцяло ваш. Спасявайте се.
Той се движи така сякаш притежава града, а кучето му, сякаш притежава квартала и прилежащите му зони - оправяйте се.
Моето куче върви на къс повод. Логиката е че така е удобно за мен и за минувачите, които са свободно вървящи, или имат деца или имат кучета. Другото предимство на късия повод, е, че се контролира лесно и бързо.
Виждала съм куче на повод, който повод е отпуснат два метра - оставете комичното заплитане настрана и хаотичните, излишни движения, преди всичко това си е опасно. Опасно!
5. Кучето няма повод и е свободно пуснато по улиците, тротоарите и градинките.
Тъжно е, че в 21 век трябва да си обясняваме защо подобни действия не са редни. Също както и с изпражненията, и тук липсата на култура е впечатляваща.
Очевидно такъв стопанин не се трогва от нищо, така че колкото и забележки да правите зад гърба или в очите му, все тая. Най-много да се приберете в къщи с високо кръвно.
Аргументи от рода: ''той е добро куче, тя е дружелюбна с хора и към други себеподобни, не хапе, не лае, лае, той/тя само си играе'' - не са аргументи.
Това са оправдания за абдикиране от отговорността, която носите, когато сте собственик на куче.
Качвате се в автомобила, натоварвате се в него заедно с кучето, отивате в гората, на поляната или на безлюден плаж, и ето - кучето тича на воля. Свободата разбирана по онзи начин, когато кучето е без каишка по паркове и тротоари, не е свобода, а бягство от отговорност и апатия към обществото, в което живеем всички, заедно с кучетата, котките, зайците и рибките си.
И моето куче не хапе. И моето куче не е агресивно. И моето куче е добронамерено, да не кажа страхливо, но останалите "участници в движението" не знаят за тези обстоятелства. Никой няма представа кой какъв е.
Има си правила. Правилата са такива. Трябва да ги спазваме. Точка. Всички други интерпретации са чудесни, но мястото им е в гората.
6. Хора, които не са излезли навън, за да разходят кучетата си, а за да изпушат три-четири цигари докато тече тази толкова тягостна разходка.
Хора, които не са излезли с кучетата си, а са навън със забучена глава в телефона, докато кучето им прави случайно компания.
Разбирам, на всеки се налага да погледне нещо, да върне съобщение или обаждане, но да се занимавате с това по време на цялата кучешка разходка...По този начин вие не виждате минувачи и ги принуждавате да ви заобикалят, сякаш светът се върти около вас, а истината е, че сте малък и незначителен субект.
Кучето ви ще бъде блъснато от лек автомобил и после водачът на автомобила ще ви бъде виновен, за това, че вие сте безотговорен - такива истории колкото щеш.
Съжалявам, че на кучето ви ще му правят операция, ще му сменят ставата или ще търсите къде да го погребвате, но когато го пускате без повод или когато сте излезли, за да разходите телефона си, докато кучето е някъде около вас - шофьорите не са виновни.
Всяко решение има последици. Е, някои последици остават завинаги. И отговорността си е изцяло ваша.
7. Хората, които са си взели куче, то е правило безброй мизерии и сега дерта му бере някоя прегърбена баба, която го води редом с нея на повод. Милата жена.
8. Не всички стопани, но някои с дребни породи кучета, смятат, че тези с едри породи кучета са им длъжни за всичко и задължително навсякъде се очаква да отстъпят път, дори да правят шпалир при необходимост.
Тук нещата се разрешават за мен по следния изключително прост и елементарен начин.
Да си представим, че едното куче тежи 4 кг, а другото куче 67 кг. Примерно, условно.
Кой от двамата собственика би могъл да вдигне тутакси кучето си под мишница, да го вземе на ръце и ако се притеснява от нещо, да си иде? Големината и размерът не важи за всичко в живота, но когато се касае за подобни обстоятелства на пътя между дребна и едра порода животни, и като допълнение имаме собственици, които са видимо силно притеснени какво би направило едното куче на другото - най-логично, най-бързо, най-удобно, най-пъргаво и най-разумно би било собствениците с малка порода куче да си го вземат под мишница и всеки да продължи натам, за където е тръгнал.
9. Собствениците на кучета, които вечно нещо подвикват на другите собственици на кучета, като разбира се, това се извършва от разстояние от два метра и всеки непременно трябва да чуе какво има да му каже другия.
Съжалявам, че ще внеса още едно разочарование, но никога не чувам какво някой непознат ми крещи от метри в далечината, при все че имам съвършен слух.
"Ще го дръпнеш ли?"
"Махни го от тука!"
"Хапе ли?"
"Ваше ли е?"
"Мъжко ли е?"
"Женско ли е?"
"Добър ли е?"
"Държите ли го здраво?"
Преди да влезем вече в сексуалната тематика, нека уточним - нищо не се чува в далечината, ако сте разтревожени или имате някакви опасения, че нещо неприятно би могло да се случи - дръпнете се вие в крайна сметка. Леко простее да подвиквате на непознат, а когато се обръщате на "ти" - не очаквайте да бъдете взети сериозно.
Обяснявам с пример: Виждате в далечината пожар. Страх ви е от пожара. Не искате да го изгасите, не искате някой да ви помага, защото няма причина да бъдете спасявани. Животът ви е извън опасност.
Затова започвате да крещите на "ти" срещу пожара - "Ей, угаси се, бе, чуваш ли, на теб говоря, алооо!
Дръпни се от пътя ми, бе, пожар! Спри да пускаш такива пламъци, ей, ще дойда!" Тъпо, нали? Така изглеждате и вие, но пожарът е куче, което не ви обръща внимание.
10. Хора, които се опитват разходката им да прочете нормално, съобразяват се с околния свят, знаят че да имаш куче не е въпрос на 24-часово забавление, а е отговорност, почти подобна на това да си родител на дете.
Каквато е и целта на този текст.
Всички ние заедно имаме кучета. Един има голямо, друг дребно. Един отглежда добро, а друг - агресивно.
Един е с възрастно куче, друг - с младо и игриво кутре. Някои лаят, други неотразяват. Но това, което е общото помежду ни, е че всички ние се грижим за кучета, отглеждаме ги и излизаме навън, за да ги разходим.
Нека когато ги разхождаме навън се държим с уважение едни към други, а не така сякаш сме си длъжни за нещо.
Нека бъдем съобразителни и се държим човешки.
Това е една добра основа.
