Антоний Дончев: И от най-малкото, което правим, зависят по-големи неща
От Линда Вейл
Антоний Дончев е режисьор и сценарист, който работи върху над двадесет документални и игрални филма. Филмите му участват на множество фестивали и са носители на редица награди, включително за най-добър филм, най-добър режисьор, най-добра главна роля.
В края на 90-те години на миналия век той работи съвместно с известия антрополог Асен Баликси, с когото реализира три филма. Бил е в журито на няколко фестивала (сред които фестивала в Оберхаузен).
В последните години участва в различни проекти на продуцентска къща Адела Медия.
Заедно с Адела Пеева (която вече отговори на въпросите ни) е сърежисьор на документалния филм "Мълчание с достойнство", чиято предпремиера ще бъде на тазгодишното издание на "Аполония".
За професията, любимите места, емоциите и историите Антоний Дончев разказва откровено пред HighViewArt:
Какви са най-големите предизвикателства за един режисьор в България?
Да оцелее между два филма. (Средното време за реализиране на един проект в Европа е седем години.)
Вашите филмови продукции за изключително реалистични и въздействащи, разказват истории и акцентират върху различни съдби. Имали ли сте някога идеи за сюжети, които включват елемент от вашата лична история?
Да. Единият път засягаше по-лични неща, другият - свързани с мой познат. Важно е обаче да не се самозабрави човек и да не изпадне в глупаво самолюбуване - това е най-лошото.
Къде обичате да прекарвате свободното си време?
На "открито".
Имате ли любими режисьори от световна величина, от които сте се вдъхновявал през годините и са били пример за Вас?
Да. Бергман, Антониони от класиците. От по-ново време - Алмодовар, Асгар Фархади; от документалистите - Робърт Гарднър, Жан Руш. Постоянно откривам и се изненадвам и от нови имена.
Къде е границата между взискателност и градивна критика и претенциозност и недоволство?
Размита е границата. Все пак и най-критичните и злостни реакции винаги имат своята вярна основа, те не се появяват без да сме им дали повод. И бихме могли да се възползваме от тях, ако надвием комплексите си.
Какъв съвет бихте дал на всички млади режисьори и студенти по режисура, които правят първите си стъпки?
Да правят филми за неща, които познават, да се отнасят с разбиране към героите си и да не забравят, че киното (изкуството) все пак не е над всичко - да не им хрумне един ден да палят с бензин жива крава (например).
Привърженик ли сте на модерното (експериментално) изкуство?
Да, без експеримент няма прогрес.
Смятате ли, че средностатистическият българин показва явна потребност от културно обогатяване или по-скоро не?
По-скоро не, за съжаление, като не изключвам и себе си. Между другото бих махнал от въпроса "средностатистическия".
Какво може да ви трогне истински и в какво вярвате?
Трогват ме спонтанни прояви на искреност. Вярвам, че и от най-малкото, което правим, зависят по-големи неща.
Пожелай нещо на читателите ни.
Да бъдат верни на себе си и да не им се налага да правят компромиси, за които да не могат да си признаят.
