Единствена и вечна - Сикстинската капела
От Нели Славова
Стенописите, които съзерцаваме тук, ни въвеждат в света на съдържанието на Откровението. В това свещено място, истините на нашата вяра ни говорят от всички страни. От тях човешкият гений е взел вдъхновяващото си начинание да ги облече във форми с несравнима красота. С тези думи, произнесени в проповедта по време на Светата литургия, отслужена на 8 април 1994 г., по повод завършването на реставрацията на Страшния съд, Светият отец Йоан Павел II пожела да постави акцент върху свещеността на мястото, в което картините, подобно на образите на една книга, служат за по-разбираемо представяне на истините, изразени в Свещеното писание.
Името на Сикстинската капела идва от папа Сикст IV делла Ровере (понтифик от 1471 до 1484 г.), който поръчва реставрацията на старата Cappella Magna между 1477 и 1480 г. Декорацията на стените от XV в. включва: фалшивите завеси, историите на Мойсей (южната и входната стена) и на Христос (северната и входната стена) и портретите на папите (северната и южната стена и входната стена). Тя е изпълнена от екип художници, състоящ се първоначално от Пиетро Перуджино, Сандро Ботичели, Доменико Гирландайо и Козимо Росели, подпомагани от съответните им работилници и от някои по-близки помощници, сред които се открояват Биаджо ди Антонио, Бартоломео дела Гата и Лука Синьорели. На тавана Пиер Матео д'Амелия рисува звездно небе.
Работата по стенописите започва през 1481 г. и приключва през 1482 г. Това е и датата на следните мраморни творби: параванът, хористите (където хористите заемат местата си) и папският герб над входната врата. На 15 август 1483 г. Сикст IV освещава новия параклис, като го посвещава на Дева Мария от Успение Богородично. Юлий II дела Ровере (понтифик от 1503 до 1513 г.), племенник на Сикст IV, решава да промени частично декорацията, като през 1508 г. възлага работата на Микеланджело Буонароти, който изписва тавана, а в горната част на стените - люнетите. Работата е завършена през октомври 1512 г. и на празника на Вси светии (1 ноември) Юлий II открива Сикстинската капела с тържествена литургия. Деветте централни пана показват историите от Битие - от Сътворението до Грехопадението на човека, до Потопа и последвалото възраждане на човечеството със семейството на Ной.
В пространствата между шпангоутите виждаме седнали на монументални тронове пет сибили и седем пророци. В четирите ъглови пендели се намира Чудотворното спасение на Израил, а в шпангоутите и люнетите (северна и южна стена и входна стена) - Предците на Христос. Към края на 1533 г. Климент VII Медичи (понтифик от 1523 до 1534 г.) възлага на Микеланджело задачата да промени допълнително декорацията на Сикстинската капела, като изрисува Страшния съд на олтарната стена.
"Страшният съд" е вероятно най-известното произведение на изкуството в Сикстинската капела. Покриваща цялата стена зад олтара, "Страшният съд" е нарисувана от Микеланджело между 1535 и 1541 г. Картината изобразява второто пришествие на Христос в деня на Страшния съд и се основава на 20-та глава от Откровението на Йоан. Героичният образ на Исус заема централната част на стената, а около него има светци и пророци. В долната част на стената е нарисуван обикновен народ. Картината е единствена по рода си по отношение на символиката и размера си и трябва да се види лично, за да се усети истински нейната слава.
Това довежда до загубата на фреските от XV в., т.е. на олтарната картина на Девата, приета сред апостолите, и първите два епизода от "Историята на Мойсей" и "Историята на Христос", нарисувани от Перуджино. В тази фреска Микеланджело е искал да покаже славното завръщане на Христос в светлината на текстовете от Новия завет (срв. Мат. 24:30-31; 25:31-46; Първо послание до коринтяните 15:51-55). Художникът започва могъщата работа през 1536 г. по време на понтификата на Павел III и я завършва през есента на 1541 г. Използвайки необикновените си художествени способности, Микеланджело се опитва да претвори във видими форми невидимата красота и величие на Бога и воден от думите на Битие, превръща Сикстинската капела в "светилище на теологията на човешкото тяло". (Проповед, произнесена от Негово Светейшество Йоан Павел II, 8 април 1994 г.).
Фреските на входната стена са прерисувани през втората половина на XVI в.: Хендрик ван ден Брок прерисува Възкресението на Христос от Гирландайо, а Матео да Лече прерисува Дискусията над тялото на Мойсей от Синьорели, която е сериозно повредена при срутването на вратата през 1522 г. Фреските в Сикстинската капела са подложени на цялостна реставрация между 1979 и 1999 г. Намесата засяга и мраморните части, т.е. канторията, паравана и герба на Сикст IV.
В капелата се провежда конклавът за избор на върховен понтифик. Отново думите от проповедта, произнесена от Негово Светейшество Йоан Павел II, подчертават първостепенното значение на Сикстинската капела в живота на Църквата:
"Сикстинската капела е мястото, което за всеки папа пази спомена за един специален ден от живота му. Точно тук, в това свещено пространство, се събират кардиналите в очакване на проявлението на Христовата воля по отношение на личността на Наследника на Свети Петър [...]. И тук, в дух на послушание към Христос и с упование в Неговата Майка, приех избора, произлязъл от Конклава, заявявайки [...] готовността си да служа на Църквата. По този начин Сикстинската капела отново се превърна пред цялата католическа общност в място на действието на Светия Дух, който определя епископите в Църквата, и най-вече определя този, който трябва да бъде Епископ на Рим и Наследник на Петър".
Тайното послание на Микеланджело в Сикстинската капела: Съпоставяне на Бога и човешкия мозък
На 17-годишна възраст започва да прави дисекции на трупове от църковното гробище. Микеланджело Буонароти, познат по света с първото си име като изключителен художествен гений, скулптор и архитект, е бил и анатом - тайна, която е криел, като е унищожил почти всичките си анатомични скици и записки. 500 години след като ги е нарисувал, неговите скрити анатомични илюстрации са открити - нарисувани на тавана на Сикстинската капела, умело скрити от очите на папа Юлий II и безброй религиозни поклонници, историци и любители на изкуството в продължение на векове - вътре в тялото на Бога.
Това е заключението на Иън Сук и Рафаел Тамарго в статията им в майския брой на научното списание "Неврохирургия" от 2010 г. Сук и Тамарго са специалисти по невроанатомия в Медицинското училище към Университета "Джон Хопкинс" в Балтимор, Мериленд. През 1990 г. лекарят Франк Мешбъргър публикува в Journal of the American Medical Association статия, в която дешифрира изображенията на Микеланджело със зашеметяващото признание, че изображението в "Сътворението на Адам" в централното пано на тавана е перфектна анатомична илюстрация на човешкия мозък в напречен разрез. Мешбъргър предполага, че Микеланджело е обградил Бога със саван, изобразяващ човешкия мозък, за да внуши, че Бог дарява Адам не само с живот, но и с висш човешки интелект. В друго пано ''Разделянето на светлината от мрака'' Сук и Тамарго са открили още нещо. Водейки нагоре по центъра на гърдите на Бога и оформяйки гърлото му, изследователите са открили точно изображение на човешкия гръбначен мозък и мозъчния ствол.
Микеланджело действал от изток на запад, като започнал от входа на капелата и завършил над олтара. На последното пано, което рисува, е изобразен Бог, който отделя светлината от мрака. Именно тук изследователите съобщават, че Микеланджело е скрил човешкия мозъчен ствол, очите и зрителния нерв на човека във фигурата на Бога непосредствено над олтара.
Критиците и историците на изкуството отдавна са озадачени от странните анатомични нередности в изображението на шията на Бога от Микеланджело на този панел, както и от разнопосочното осветление в района. Фигурите във фреската са осветени по диагонал от долния ляв ъгъл, но шията на Бога, подчертана като в прожектор, е осветена праволинейно и леко отдясно. Как може да се съчетае подобна несръчност на световния майстор на човешката анатомия и умел изобразител на светлината с неуспешното изпълнение на образа на Бога над олтара?
Загадката е дали тези невроанатомични особености са скрити послания, или Сикстинската капела а Роршах тестове, по които всеки може да извлече смислен за себе си образ. Авторите на статията все пак са невроанатоми. Ако скритите фигури са умишлени, какво означават те? Авторите се противопоставят на спекулациите, но един велик художник не просто възпроизвежда даден обект в творението си, а внушава смисъл чрез символика. Дали "Разделянето на светлината от мрака" е художествен коментар на трайния сблъсък между науката и религията? Спомнете си, че това е епохата, в която монахът Коперник е осъден от Църквата заради теорията, че Земята се върти около Слънцето. Това е период на борба между научните наблюдения и авторитета на Църквата, както и време на остър конфликт между протестанти и католици.
Не е тайна, че отношенията на Микеланджело с Католическата църква се изострят. Художникът е бил обикновен човек, но е започнал да се отвращава от разкоша и корупцията на Църквата. На две места в шедьовъра Микеланджело е оставил автопортрети - и на двата е изобразен по време на мъчения. Собственото си лице той дава на тялото на свети Вартоломей, мъченически съблечен от жива кожа, и на отрязаната глава на Олоферн, който е съблазнен и обезглавен от Юдит.
Микеланджело е бил набожен човек, но по-късно в живота си развива вяра в спиритизма, за което е осъден от папа Павел IV. Основният принцип на спиритизма е, че пътят към Бога може да бъде намерен не единствено чрез Църквата, а чрез пряка комуникация с Бога. Папа Павел IV тълкува картината на Микеланджело "Страшният съд", нарисувана на стената на Сикстинската капела 20 години след завършването на тавана, като оскверняваща църквата, тъй като внушава, че Исус и хората около него са общували с Бога директно, без да се нуждаят от Църквата. Той спира пенсията на Микеланджело и нарежда да се нарисуват смокинови листа върху голите тела във фреската. Според желанието на художника тялото на Микеланджело не е погребано на територията на Ватикана, а е погребано в гробница във Флоренция.
Може би смисълът на Сикстинската капела не е в това, че Бог дава интелигентност на Адам, а по-скоро в това, че интелигентността и наблюдението, както и телесният орган, който ги прави възможни, водят без необходимост от църква директно към Бога. Материалът е богат за спекулации и новите открития несъмнено ще предизвикат безкрайни тълкувания. Може би никога няма да узнаем истината, но в "Разделянето на светлината от мрака" шедьовърът на Микеланджело съчетава световете на изкуството, религията, науката и вярата в едно провокативно и вдъхващо страхопочитание произведение на изкуството, което може да бъде и огледало.
