''Даяна. В търсене на любовта'': нови разкрития около трагичния край на принцесата

  • Сподели:
''Даяна. В търсене на любовта'': нови разкрития около трагичния край на принцесата

Изданието е продължение на официалната биография на една от най-обичаните икони.

Базирана на ексклузивни интервюта и широкообхватни изследвания, книгата на журналиста и писател Андрю Мортън „Даяна. В търсене на любовта" представя последните години от живота на принцесата на Уелс. Биографията, издавана у нас от „Ентусиаст", съдържа непубликувани подробности от записите на лейди Ди и Мортън, правени за „Даяна. Нейната истинска история от първо лице". Авторът излага на фокус едни от най-трудните моменти на принцесата, катастрофалните последствия от брака ѝ с принц Чарлз и обстоятелствата около нейната смърт.

Андрю Мортън е един от най-известните биографи в света що се отнася до съвременните звезди и кралските особи. Сред най-хитовите му биографии са тези на принцеса Даяна, Моника Люински, Мадона, семейство Бекъм, Том Круз, Анджелина Джоли и херцога и херцогинята на Кеймбридж. Най-новите му проучвания са посветени на кралица Елизабет II и Меган Маркъл.

Премиерата на „Даяна. Нейната истинска история от първо лице" през 1992 г. предизвиква медийна лудост и разтърсва из основи кралското семейство, дворцовата йерархия и цялото британско общество. Андрю Мортън разкрива, че принцесата сътрудничи за написването на книгата, което я превръща в нейна официална биография, но тя не обхваща напълно живота на Даяна, особено след развода ѝ с принц Чарлз до нейната смърт.

Настоящото продължение хвърля светлина върху събитията около кончината на Даяна, които се разиграват пред суровия поглед на медиите и връщат името ѝ под прожекторите. Фигури като някогашния ѝ любовник Джеймс Хюит, иконома ѝ Пол Бърел и прислужника на принц Чарлс Майкъл Фосет проговарят, докато интригуващите коментари, които принцесата прави по време на записите с Мортън и които никога не са били публикувани, се оказват изключително важни с оглед на последвалите събития. Приятели, съветници и други приближени споделят много по-открито след смъртта ѝ, отколкото преди това.

„Даяна. В търсене на любовта" е окончателно изследване на живота на принцесата, което разглежда най-решаващия период в нейния кратък живот и дава последната дума за една от най-обичаните личности на нашето време.

„Това е книга, която успешно поставя действията на Даяна в контекст и представя неутрална оценка на тази паметна фигура", споделят от Publishers Weekly.

Книгата може да бъде поръчана от сайта на издателство ''Ентусиаст''

В действителност любов

Една събота през март 2004-та стоях в кабинета си и добавях финалните щрихи на тази книга, когато звънна звънецът на входната врата. Беше репортерка от таблоидния вестник „Сънди пийпъл“. Беше изпратена, за да получи от мен цитат по повод материал, който щяха да публикуват. В него ставаше дума
за съдържанието на настоящата книга. Бяха научили от обичайните си безпогрешни източници, че в книгата съм щял да разкрия самоличността на тайните любовници на Даяна. В списъка ми присъствали актьорът Терънс Стамп, богат индустриален магнат и британски сърцеразбивач от киноиндустрията на около петдесет години. Аз директно отказах да взема участие в материала и се върнах към работата си.

На следващия ден си купих вестника „Сънди пийпъл“ и установих, че статията е на първа страница и заема две страници във вестника със заглавията „Даяна, секс бомба“ и „Поименно: тримата тайни любовници на Даяна“ (само един от тъй наречените любовници беше назован по име). Вътре подробно се описваше как „оглупялата от любов“ принцеса е организирала „смайваща кампания за преследване, за да ухажва тримата си тайни любовници“, че
„нещастно влюбената“ Даяна е бомбардирала мъжете с интимни писма. Достоверният източник за този материал беше моята все още неиздадена „взривоопасна“ нова книга. Статията продължаваше и намекваше, че богатият, но неназован индустриален магнат е консумирал аферата си с принцесата в дома на техен общ приятел. Източникът на вестника бе цитиран с думите: „Някои автори могат да бъдат обвинени, че си измислят имена, но Мор-
тън е прегледал задълбочено хиляди документи и е интервюирал стотици много добре позиционирани личности.“ Всичко това беше
много ласкателно. До понеделник към статията, която обиколи света, беше добавен още един обрат в „Дейли мейл“, където се описваше „ужасната
мъка“, която изпитват Уилям и Хари след разкриването на тази информация. „Изглежда няма край“, отбеляза загрижен източник от кралското семейство. След това дойде ред на журналистите с редовни рубрики да дадат своето непоискано мнение. В „Дейли експрес“ Ванеса Фелц се показваше очарована, че принцесата е намерила „нежна, внимателна любов“ с Терънс Стамп, който, тя е сигурна, се е държал с нея възможно „най-деликатно“. За да не остане по-назад, бившият иконом на Даяна, Пол Бърел – чиято собствена книга синовете на Даяна нарекоха „студена и открито предателство“ – се присъединява към коментарите.

„Честно казано,смятам, че е отвратително“, това е значимото мнение на Бърел за неиздадената ми книга. „Това, което се случва с двама души при
закрити врата, трябва да бъде лично. Винаги съм уважавал личния живот на хората и никога не съм обсъждал любовния живот на Даяна. Това, което прави той, е ужасно.“ За да завърши медийното отразяване, „Сънди таймс“ публикува на цяла страница историята на Стамп, който за първи път се прочува през шейсетте години* и след това прави солидна кариера не само в киното, но и като автор на роман и автобиография. Вследствие на цялата активност на медиите само след дни голям брой хора, във Великобритания и отвъд, придобиват представата, че Даяна, обсебена и нещастно влюбена, е преследвала Терънс

* The Swinging Sixties – става дума за културната революция от шейсетте години във Великобритания, тръгнала от младите, която поставя акцент върху модерността, хедонизма и поп културата. – Бел. прев.

Стамп и още няколко останали неназовани мъже, с които е имала афери.
Има само един проблем в тази история. Тя е напълно невярна. Този странен епизод ми напомни защо всъщност се върнах към темата за Даяна, принцесата на Уелс, дванайсет години след първата ѝ биография – „Даяна. Нейната истинска история“*, която беше написана с нейно съгласие и сътрудничество и публикувана през 1992-ра. Тази най-нова творба се роди от разходка по плажа „Сейнт Питърсбърг“ във Флорида с моя издател Майкъл О’Мара една сутрин
през ноември 2002-ра, докато рекламирах книга, наречена „Девет за девет“, относно спасяването на група миньори от Пенсилвания, които били затрупани в капан под земята в продължение на три дни. По това време се водеше делото по обвинението в кражба срещу Пол Бърел в централния наказателен съд „Олд Бейли“ в Лондон. По време на телевизионните и радиоинтервютата в Америка ме питаха за миньорите, но също и за значението на уликите, пред-
ставени по делото. Докато аз и Майк обсъждахме делото и принцеса Даяна по време на сутрешната си разходка, изглеждаше, че жената, която опознахме по време на сътрудничеството ни с нея в началото на деветдесетте, бързо изчезваше от полезрението, личността ѝ се смаляваше с всяка изминала година. Слушахме коментарите относно живота ѝ въз основа на уликите по делото и сякаш пъзелът на личността ѝ се беше разпръснал – толкова много неща бяха забравени, а други бяха преувеличени или изопачени.

Писмата, които принц Филип изпраща на принцесата след публикуваната от мен биография през 1992-ра например, се обсъждаха по време на делото и им беше отдадено прекалено значение. Във всеки случай тези писма бяха изчерпателно обсъдени десетилетие по-рано от мен и други хора.

* Това е заглавието на първото издание на книгата (Diana: Her True Story), което по-късно е променено на „Даяна. Нейната истинска история от първо лице“
(Diana: Her True Story – In Her Own Words). Преработеното и допълнено издание на книгата излиза на български език през 2018 г. под логото на издателство
„Ентусиаст“. – Бел. ред.

Това изопачаване се засили след смъртта ѝ. Някои от хората, които са познавали или са работили с принцесата, предложиха своите собствени спомени за нейния характер, често преувеличавайки своето собствено значение в живота ѝ, изразявайки разочарованието си от нея или продължавайки своето лично отмъщение на страниците на мемоарите си. Личният ѝ секретар Патрик Джефсън например може би твърде скоро заля пресата със своята
книга „Сянката на една принцеса“ (Shadows of a Princess), разказваща за годините му като личен секретар на покойната принцеса, за огорчението от освобождаването му, което се пропива в много от оценките му. Трябва да се отбележи, че в следващите си статии във вестници той пише с доста по-топло чувство и повече симпатия за Даяна, тъй като може би е осъзнал от свой собствен опит пред какви трудности е била изправяна тя, докато се е опитвала
да изгради живота си извън кралския двор. По подобен начин икономът на Даяна, Пол Бърел, позволява на гнева си към семейство Спенсър, които смята за виновни за делото за кражба в „Олд Бейли“, да зарази прозата му в мемоарите му „Кралски дълг“ (A Royal Duty).

Сред изобилието от истории и мнения на обърканото общество щедро се поднася парад от свидетели, които дават своите противоречиви впечатления и анекдоти, изхождащи от собствените си неизбежно ограничени гледни точки. Собственикът на магазини „Хародс“ Мохамед ал Файед, баща на Доди, последния любовник на Даяна, например постоянно настоява, че синът му е имал намерение да се ожени за нея. Това твърдение, заедно с упоритата му
защита на тезата, че е имало конспирация за убийството на сина му и принцесата, се отразяват на начина, по който светът вижда последните дни на Даяна. Други настояват, че самата тя им е казвала, че няма планове да се омъжва отново, а има и такива, които вярват, че всъщност тя е искала да се омъжи за Хаснат Кхан. Така че дори за тези, които познават замесените герои, все още остава много, което да бъда разшифровано. Казаното и напи-
саното често не са точно това, което се има предвид. Задачата е трудна дори за някой, запознат с кралската среда – за заинтересованите наблюдатели е практически невъзможна. Фактът, че Даяна живее живота си на части и затваря цели сфери от живота си за онези, които днес казват, че са я познавали добре, превръща процеса на оценяване на живота ѝ като цяло в нещо още по-сложно. Междувременно продължава описанието на живота ѝ през изопачаващата призма на медиите.

Това е капан за невнимателния летописец, тъй като много от това, което се пише и е писано за принцесата, има съвсем малка връзка както със събитията, така и с личността ѝ. Статията в „Сънди пийпъл“, която, макар и да е безобразно измислена, е само един цветущ пример. Това означава, че оценките и изводите, които се базират на подобен вид доказателства, неизбежно са изопачени. В настоящата книга съм се опитал, доколкото е възможно, да поставя решенията на Даяна в контекста на това, което наистина се е случвало в живота ѝ, а не на това, което обществото и медиите са предполагали, че се случва.
Когато важна публична личност си отиде, обикновено мемоарите, написани от приятели, от членове на персонала и други, обогатяват живота на обекта. В случая на Даяна обаче изглежда, че тя се е смалила и е останало впечатлението, че след раздялата и развода животът ѝ е имал съвсем маловажно значение, посока или стойност и това впечатление се засилва заради преждевременната ѝ смърт. Принцесата, цитираме един уважаван биограф, е
„излязла извън контрол“ и макар и много обичана жена, всъщност била неуравновесена.

Възможно ли е цялата болка и усилия, през които тя премина, за да представи на света своята история в „Даяна. Нейната истинска история“ и след това да поеме контрола над живота си, да са били напразни? Но ако наистина става дума за това, как можем да обясним спонтанния изблик на скръб, последвал смъртта ѝ, това надигане на емоциите, което със сигурност е свързано с почитта и уважението, които хората изпитваха към нея? Изглежда се е изгубил всякакъв вид усещане или признаване на факта, че тук говорим за жена – все още относително млада и често пъти сама, която се бореше да осмисли връзката между своята невероятна обществена позиция и трудния си личен живот. Когато животът на Даяна бе прекъснат преждевременно, началната
точка на търсенето ѝ на неин отделен живот – сътрудничеството ѝ за написването на биографията – придоби по-голямо значение, отколкото си давахме сметка в началото. Биографията също имаше нужда от подробна преоценка, както и другото ѝ важно начинание в медиите – известното интервю в предаването „Панорама“ по Би Би Си. Пазените в тайна причини за това интервю и трайните последици от него сега са придобили исторически мащаби.