23 февруари - Ден за борба с тормоза в училище
От Нели Славова
Тази година Денят на розовата тениска или Денят на борбата срещу тормоза в училище, е на 23 февруари. Тазгодишната тема, Вдигнете се един друг, е съсредоточена около идеите за разнообразие, приобщаване и приемане.
Това е ден, в който хората носят розови ризи/тениски или фланелки на училище или на работа, в знак на съпричастност, че са против тормоза.
Инициативата започнала през 2007 г. в Нова Скотия, когато дванадесетокласниците Дейвид Шепърд и Травис Прайс видяли, че ученик от 9 клас е тормозен, защото бил облечен в розова тениска на първия учебен ден.
За да изразят своята подкрепа към съученика си Дейвид и Травис решили да купят голям брой розови тениски, които да раздават безплатно на останалите деца и всички заедно да ги носят до края на следващата седмица.
Нека разгледаме малко по-детайлно какво е описано от Министерство на образованието и науката на Република България.
Тормозът е специфичен вид насилие сред децата и е сред най-неуловимите форми
на агресивно поведение и насилие. Но не всеки акт на насилие е тормоз. Тормозът между връстници e групов феномен. Случаите на тормоз се извършват в групова среда, в присъствието на други връстници и в отсъствието на възрастни. Професор д-р Дан Олвеус определя тормоза като "повтарящи се във времето негативни действия от страна на един или повече ученици, когато някой умишлено причинява или опитва да причини
травма или дискомфорт на друго дете чрез физически контакт, чрез думи или по другначин."
Тормозът, независимо от това как се упражнява, е много сериозно, оставящо травматични следи действие, защото тормозеният не може да се защити със собствени усилия. Тормозът не спира от само себе си, без външна намеса.
Ключови в разбирането за тормоза са следите характеристики:
1. злонамерена проява, която има за цел да нарани или унижи дете;
2. извършва се от позиция на силата, като едната страна използва доминиращата си
позиция, за да нарани другата физически или психически, да я унизи или изолира;
3. повтаря се многократно във времето, а не е еднократен и изолиран акт на насилие.
Проявите на тормоз най-общо могат да бъдат описани като Физически тормоз, например, блъскане, щипане, разрушаване, удряне, нанасяне
на болка, спъване, затваряне в някое помещение.
Психически тормоз, например, подмятане, подиграване, закачане, обиди, омаловажаване, заплахи, изнудване, повреждане на личните вещи, кражба и хвърляне на вещи, заплашителни погледи, неприятелско следене, словесни изрази, които имат за
цел да унижат и оскърбят детето на база раса, пол, религия, сексуалност, увреждане или друго, с което се подчертава различие от останалите. Когато е в група – под формата на изолиране, игнориране, изключване от групови дейности, избягване, одумване и разпространение на злобни слухове, натиск върху другите да не влизат в приятелски отношения с децата, обект на тормоз.
Сексуален тормоз – представлява всяка форма на нежелано словесно, несловесно или физическо поведение със сексуален характер, имащо за цел или водещо до накърняване на достойнството на лицето, и по-специално създаване на смущаваща, враждебна, деградираща (принизяваща), унизителна или обидна обстановка. Включва измислянето на сексуализирани прякори или имена, коментари за външността на някой
и подигравки със сексуално значение, неподходящо докосване, бележки и надписи със сексуално съдържание и т.н. до по-екстремни форми на нападане и насилие.
„Кибер насилие" и „Кибер тормоз" са насилие и тормоз, които се осъществяват в дигитална среда чрез дигитални устройства. Включват създаване и разпространение на обидни, заплашителни и подигравателни визуални материали, снимки и текстови съобщения, които уронват достойнството на детето или го унижават: снимането на дете с мобилен телефон и свободното разпространяване на снимки или видеозапис без негово съгласие, кражба на самоличност/профили, обиди, разпространение на слухове в социалните мрежи и др.
Ако дете е въвлечено в рискова ситуация онлайн, това винаги има своите отражения в реалния му живот. Преживяванията за детето могат да бъдат дори по-унизителни, тъй като кибертормозът не може да бъде прекратен веднага и е достъпен до много по-голям кръг хора.
Разлики между тормоз и закачки или игра между децата и учениците
По-голямата част от ситуациите на тормоз могат да бъдат овладени от учителите, а някои – от самите деца. Всяка намеса изисква внимателна преценка на ситуацията и нейната тежест. На първо място важно е да се разграничат случаите, когато не се касае за тормоз, а само за игра или приятелско премерване на силите и сблъсък на характери между децата. За целта е необходимо да се наблюдава поведението на децата, включително и на тези, които само
присъстват без активно да участват. Следното би могло да помогне за правилна оценка на ситуацията: Ако децата се закачат, бутат или блъскат или си разменят шеги, като при това се смеят, разменят си ролите и позициите и никое от тях няма видимо доминиращо положение, а околните не им обръщат особено внимание, то най-вероятно става дума за игра.
Ако едно от децата е видимо напрегнато, не се усмихва, опитва се да се махне, ако ролите не се сменят, а другото дете е в постоянно доминираща позиция и това поведение привлича вниманието на околните, то най-вероятно става дума за тормоз.
Ако детето/ученикът не се чувстват добре от закачките и подигравките, тогава поведението може да е тормоз.
Ако детето/ученикът, към когото са отправени подигравките, поиска от другото дете да спре и той/тя не спират да се подиграват, тогава става въпрос за тормоз.
Ако детето/ученикът, който дразни, продължава да дразни отново, това е тормоз.
Ако дразненето е за нещо, което детето/ученикът не може да промени (височина, носене на очила, тегло, способност да чете, атлетически способности и пр.), тогава може да е тормоз.
Ако има и други хора наоколо, които наблюдават ситуацията и се окуражават или се присъединяват към ситуацията на подигравки, това е тормоз.
Ако едното дете е по-силно или по-популярно, по-голямо на възраст или повластно, това може да е тормоз.
Ако се касае просто за приятелска игра, учителят може да се намеси, за да предупреди децата да внимават да не се наранят. Ако обаче наблюдаваното поведение може да бъде определено като тормоз, е необходимо да се предприемат съответните стъпки описани в механизма.
Психическото насилие и тормоз по-трудно могат да бъдат установени, тъй като не са така видими, а и децата, от своя страна, нямат нагласата да споделят с възрастните за своите преживявания.
Проблемът се задълбочава, когато психическото насилие и тормоз, като обидните думи и прякори, социалното изолиране и други се подценяват от възрастните и се считат за нормална част от процеса на социализация и израстване на децата.
Ще си позволя да отправя и едно приятелско добронамерено напомняне към вас, всички наши читатели.
Думата "тормоз" е изключително благоприятна за всякаква спекулации, манипулации и е чудесен вид дъвка разтягане между малко по-сприхави и истерични родители.
Родители, които събота и неделя остават децата си на баба и дядо, вечер не им обръщат никакво внимание и докато "общуват" с тях, предимно гледат в телефона, но пък иначе са ужасно загрижени за живота и здравето, разбира се и психиката на отрочетата си в училищна среда.
Родители, които бегло познават децата си и нямат представа на какво са способни, но пък при всяка отдала се възможност бързат да кажат: "моето дете това не би го направило", "отлично познавам детето си", както и "моето дете не е способно да каже или направи това".
Много е модерно сега всеки да е тормозен и всеки да не издържа на нещо психически.
Нека ви разкажа следния пример.
Бях малка, когато всички деца от блока се клатихме върху ремаркето на една кола. Въпросният автомобил плюс ремаркето принадлежаха на един не особено дружелюбен съсед, който винаги беше намусен. Не мога да кажа, че имахме голям страх от него, но излъчваше необходимата доза здравословен респект.
Клатихме се, подскачахме вътре и бесняхме по лапешки, разбира се, без да увреждаме собствеността му, без да чупим или рушим нещо, което не е наше.
Та този съсед явно е чул какво зверство се извършва върху свещеното му ремарке и тутакси слезе пред блока, за да ни се кара.
Всички с бясна скорост се изстреляха извън пределите на ремаркето, но аз, като по-мудна и бавничка, си измъквах още краката пред очите на навъсения съсед.
Всички бяхме вътре. Но той видя последна мен да излизам от там.
Приближи се до мен и зашлеви такъв шамар, който мисля, че и другите деца усетиха. Бузата ми гореше и тлееше в червено.
Какво обаче ще се случи, ако тази постъпка се случи в наши дни?
Ще има камери, телефони, репортери, присъди, писъци, а нищо чудно да има и някое убийство.
С две думи ще ви бъде по-приятно да застанете близо до изригващ вулкан, отколкото да продължите да живеете в същия блок.
Опитайте сега да направите забележка на някое дете и вижте сами последиците.
Да, не във всички краища на България ще бъдете линчуван от неговите родители, но ще има и такива, където може и вие да го отнесете, заради това, че не сте си затворили устата.
Колкото до торвозът в училище физически или вербален, той без съмнение е нещо вредно и лошо.
Стига обаче да можем да го различаваме ние, родителите и да не се хващаме за гърлата всеки път, когато някой бутне или удари детето ни.
