Да преживееш Холокоста: историята на Сам и Езра

  • Сподели:
Да преживееш Холокоста: историята на Сам и Езра

Холокостът отнема живота на до 6 милиона европейски евреи. Три много лични предмета, включени в новата витрина за Холокоста в IWM North, помагат да се обясни значението на това катастрофално събитие в историята на евреите в Европа. Те разказват забележителните истории на двама оцелели след войната.
В края на Втората световна война оцелелите от Холокоста са изправени пред задачата да възстановят живота си. 

Сам Пивник

Сам Пивник е роден през 1926 г. в Бендзин, полски град с многобройно и процъфтяващо еврейско население. Когато нацистка Германия нахлува в Полша през септември 1939 г., той е само на 13 години. Преследването на еврейската общност започва веднага и не след дълго градът има гето, в което са затворени евреите от Бендзин и от други части на страната. Сам също трябвало да оцелее в гетото до август 1943 г., когато бил депортиран заедно с останалата част от семейството си в концентрационния лагер Аушвиц-Биркенау в Южна Полша.

Като сравнително здрав и физически здрав млад мъж, Сам не бил изпратен в газовите камери при пристигането си в Аушвиц, а бил разпределен в „Rampenkommando" (командос на рампата или работна група), която отговаряла за първоначалния прием на евреите при пристигането им от влаковете за депортиране. Техните задължения включвали взимане багажа на новопристигналите преди изпращането му до централните магазини, отстраняване на телата на загиналите по време на пътуването и почистване на вагоните на влака, готови за следващия човешки товар.



"Rampenkommando" се състоял от лагерници, много от които по-късно самите са били обгазени. Сам бил изключително щастлив да оцелее, за да разкаже съдбата си. Всички останали членове на семейството му, изпратени в Аушвиц с него, са убити  (един брат оцелял във войната). 
След като се възстановил от пристъп на тиф в началото на 1944 г., Сам бил преместен в подлагера Аушвиц във Фюрстенгрубе, където трябвало да работи във въглищна мина. Сам оцелял след трети лагер и потъването на кораб, превозващ него и други бивши лагерници далеч от Германия в края на войната. SS "Cap Arcona" се използва от нацистите като кораб-затвор за евакуираните от лагерите, 5000 затворници били натъпкани под палубите. На 3 май 1945 г. корабът е бомбардиран от самолети на RAF с убеждението, че се използва от водещи нацисти за бягство от Германия. Сам бил сред само 350 затворници, оцелели в това трагично събитие.

Езра Юрман

Езра Юрман е роден през 1929 г. в Пирна, близо до Дрезден. Детството му там е предимно щастливо до ноември 1938 г., когато бизнес помещенията на баща му са разрушени по време на "Нощта на счупените стъкла" (антиеврейски бунтове, организирани от нацисткия режим в цяла Германия), а баща му е бил изпратен в концентрационен лагер. Семейството е било разкъсано още повече, след като бащата на Езра успява да избяга в Англия след освобождаването му от лагера Бухенвалд, но останалата част от семейството е в капан в Германия след избухването на войната през септември 1939 г.

През януари 1942 г. Езра е депортиран в еврейското гето в Рига, Латвия, заедно с майка си и брат си. По-късно е изпратен в концентрационни лагери в Страсденхоф близо до Рига и в Щутхоф близо до Данциг, където е освободен от съветски войници през март 1945 г. Майка му преди това е отведена в неизвестна дестинация и Езра никога повече не я вижда. Брат му умира на "марш на смъртта" на затворници малко преди края на войната.