"Мразя те": защо децата казват обидни неща и как да реагираме

Често в живота ни се налага да се сблъскваме с трудни ситуации в семейството и една от причините за тях е липсата на общ език със собственото ни дете. Децата могат да спорят, да обиждат, да се карат и дори да проявяват агресия към близките си. 

Всяко дете в момент на силно емоционално вълнение може да бъде агресивно и да каже нещо неприятно и обидно на родителите, а понякога дори да им пожелае нещо лошо. Смята се, че по-агресивни са тийнейджърите, тъй като те преминават през пубертета и свързаните с него хормонални и други промени. В тази ситуация причината за кавга със собственото ви дете може да бъде всякаква - учене, непослушание, късно прибиране у дома, употреба на алкохол и други вещества, джобни пари, желание да получи тази или онази вещ. Естествено, в резултат на изясняването на отношенията родителят, който се опитва да възпитава детето, най-често получава отпор и това се случва не по най-мекия начин. 

Малките деца също могат да бъдат агресивни и имат достатъчно основания за това. Ревността по отношение на братята или сестрите или неразбирането от страна на родителите някои деца възприемат твърде емоционално - оттам идва агресията и обидните фрази, казани на възрастните. Кавгата може да се случи в магазина, когато откажете да купите на детето си това, което то иска; вкъщи, когато го помолите да прибере играчките или да си легне; в детската градина, когато току-що сте довели детето си или, напротив, когато сте дошли да го вземете.

Споровете с дете, независимо на каква възраст е, обикновено завършват по следните начини:

Родителите се опитват да засрамят детето, като му обръщат внимание колко много правят за него.

Родителите решават да накажат детето - да го лишат от джобни пари, от интернет, от възможността да се среща с приятели. За най-малките има и други варианти за наказание - да го поставят в ъгъла, да го лишат от телевизия и играчки

Възрастните прибягват до манипулативни методи - игнориране, надявайки се, че детето само ще осъзнае всичко. Наказанието с мълчание спада към категорията на пасивно-агресивното емоционално насилие, но обиденият родител, за съжаление, невинаги осъзнава какво прави, тъй като емоциите в такива ситуации "надделяват" над разума.

Ако в живота ви е имало конфликт с дете и сте чули по ваш адрес нещо много неприятно, трябва да разберете основното - не можете да обидите никого, ако самият човек не е искал да се обиди. Ако дадена фраза ви нарани, най-вероятно не приемате нищо в себе си, защото емоциите са пътеводна звезда, която казва, че има области, в които човек трябва да се развива. Независимо от това кой се е обидил - дете или непознат, тази ситуация е сигнал, че човек не иска да види нещо в себе си, затова с всяка конкретна обидна фраза трябва да се работи поотделно - опитайте се да седнете и да помислите защо ви е наранил точно този израз, защо ви е неприятен? Какви ваши ''бутони'' е натиснал?

Освен това е важно да запомните, че не е добра идея да се обиждате на децата си. До определена възраст всичко, което се случва с детето ви, е резултат от собствената ви инвестиция в него. Ако едно дете ви казва неприятни неща и ви нарича с грозни думи/имена - това означава, че някой му е показал пример, че е възможно да се държи по този начин. Помислете дали детето не е станало свидетел на семейни кавги, по време на които вие сте проявявали агресия към близките си? Това може да е лостът, който да го подтикне към конфликт. Разбира се, може да се случи и така, че децата да получат негативен опит в училище или в компанията на връстници - в този случай си струва да поговорите откровено с него за поведението му и деликатно да му предадете, че то е неприемливо. Важно е да запомните, че във всяка ситуация, свързана с възпитанието на децата, е необходимо да започнете от себе си, така че да предявите претенции не към децата, а преди всичко към себе си. Вашето дете е ваше отражение и това, което се случва с него, до голяма степен зависи от вас.

В случай че конфликтът вече е възникнал и детето е имало време да се изкаже по ваш адрес, не изпадайте в крайности и не прилагайте строги мерки. Изчакайте, докато се успокои, и се опитайте да поговорите с него. Попитайте какво е провокирало пристъпа му на агресия, защо е решило да каже тази или онази фраза, какъв смисъл е вложило в нея - най-често децата казват обидни думи в прилив на емоции, без да влагат в тях дълбок смисъл. Ако обаче подобни ситуации се повтарят системно, това е повод да се замислите за поведението си и за психоемоционалното състояние на детето - ако не сте в състояние да решите проблема сами, струва си да се обърнете към психолог, който ще анализира подробно случая ви и ще предложи компетентна стратегия на поведение.