Шер: ''В трудни времена разбираш кой те подкрепя и кой не''
От Нели Славова
Нищо чудно - казва Шер - че животът ми е една дълга разходка с броня. Шерилин Саркисян Лапиер, известна още като Шер, е на 77 години, повече от 60 години е на музикалната и филмовата сцена, има два брака зад гърба си, две деца, 36-годишен приятел и издаден коледен албум. Шер отваря вратите за Vanity Fair, за да разберем малко повече коя е тя.
Коя е Шерилин?
- Упорито дете, невротична, но и много забавна жена. И доста прекрасна.
Коя е детската ви страна?
- Наследила съм я от майка ми. Детската ми страна ми позволява да пея и танцувам още от дете. Спомням си, че дядо ми се връщаше вкъщи с китара и всички заедно пеехме. Без детската ми страна нямаше да съществува нищо от това.
Животът ви изглежда като влакче в увеселителен парк. Какви бяха пиковите и слабите ви моменти?
- Най-ниската точка? Може би денят, в който ме изхвърлиха звукозаписната ми компания и мениджърът ми. Бях в Англия и мениджърът на Warner Uk ми каза: "Не се притеснявай, аз вярвам в теб, те грешат".
В трудни времена разбираш кой те подкрепя и кой не.
А най-хубавите моменти?
- Раждането на децата ми. Децата ми са най-прекрасният подарък, който животът ми е дал.
Синът ви Чаз е преминал през пътя на прехода. В известен смисъл и самото ни общество преживява преход от рестриктивна култура към по-отворена и приобщаваща. Как той вижда тази промяна?
- За известно време се възхищавах на много хора, които възнамеряваха да изградят един по-приобщаващ свят. Място, където разнообразието на културата, произхода, идентичността или сексуалната ориентация се празнуваше, защото приемането му е единственият начин да продължим напред. Но след това изведнъж видях, че други хора и други обстоятелства унищожават всичко това и насърчават идеята, че например, ако не си християнин и ако не си хетеросексуален, значи грешиш и имаш проблеми.
Често сте критикувала Тръмп.
- Предварително ще кажа, че съм пристрастна: възхищавам се на Джо Байдън и презирам Доналд Тръмп. Всички критикуват Байдън, защото е възрастен, но аз смятам, че той върши отлична работа, защото съм виждала малко президенти да работят толкова усърдно, колкото него. Политиката е част от живота ми, не може да бъде другояче. Бях с Хилъри Клинтън, когато тя загуби. Политиката е част от живота ми, макар понякога да е наистина страшна.
Говорим за страх и загуба. В песента ви ''Believe'' се казва: ''Вярваш ли в живота след любовта?'' Песен, възприета от борците за граждански права като символ на съпротива дори когато изборите и правителствата вървят срещу тях. Какво мислите за това?
- Мисля, че в Америка е имало прекрасни времена, десетилетия, когато всичко е вървяло директно в бъдещето, години на голям напредък. Спомням си за времето, когато беше избран Барак Обама: бях там онази нощ, танцувах по улиците на Вашингтон. Хората бяха ужасно щастливи. Черни, бели, мъже, жени - всички се прегръщаха и празнуваха. Всички бяха едно цяло. Нямах представа, че в другия край на града други се чувстваха обезобразени, възмутени, че чернокож седи на най-важния стол в Белия дом. Те бяха като контрамелодия, музикален подтекст.
Друг резултат от тази омраза във властта е може би стъпката назад по отношение на свободата на жената да може да решава какво да прави със собственото си тяло.
- Америка прави стъпки назад. Ние, жените, трябва да можем сами да решаваме какво ще се случва с телата ни. И мисля, че е абсурдно, ако не и смешно, че все още си говорим за това. Осъзнавате ли, че все още трябва да се борим за това, за което нашите баби и майки са се борили толкова упорито? Онзи ден казах на приятелите си: осъзнавате ли, че скоро може да ни се наложи да защитаваме факта, че имаме право да носим дълга коса, тесни дънки, минижупи? Отново? Наистина? Истинският проблем е, че никога не трябва да спирате да се борите за правата си. Никога.
Колко важно е да приемем хода на времето?
- Майка ми беше добра в приемането на отминаващото време. Казваше ми: ''Ако не обръщаш внимание на отминаващото време, отминаващото време няма да обръща внимание на теб''. Пълни глупости. Истината е, че минаващото време е голяма измама. Но няма изход и може би тя е била права: ако позволиш на времето да те завладее, свършено е с теб.
Всеки изисква от теб да имаш нещо като ключ за бягство от времето. Сякаш е възможно да се избяга от възрастта.
Никой не може да избяга от времето, но вие се смазвате от тренировки във фитнеса, тежести, зумба, колоездене.
- Разбира се, обичам да спортувам. Тренировките вече са част от живота ми, винаги са били. Освен това имам нов, млад и много добър треньор, който ме убива от тренировки. Обичам го.
С музиката си, с кариерата си сте вдъхновили цели поколения. Кого вдъхновявате днес?
- Всички и всеки, който е по-млад от мен. Мисля си за Суини, Пинк, Риана. Има толкова много млади изпълнители, които са пълни с нови идеи, нови стилове. Като приятеля ми Александър, който продуцира едно от парчетата в новия албум заедно с Тайга. Кариерата ми днес има смисъл само ако се обграждам с нови и неочаквани неща.
Двама съпрузи и много връзки. Какво сте научили от отношенията си с мъжете?
- Нищо. Абсолютно нищо.
Какво ви накара да се влюбите отново?
- Не знам. Да се влюбиш е като да се занимаваш с нещо невидимо. Случва ти се. Точка.
Какво ви накара да се влюбите в Александър?
- Бяхме на едно парти. В един момент моята приятелка ми казва: "Видя ли онова момче с диамантите на зъбите?". Погледът ми се спря точно върху него - платинено-руса коса, татуировки и, да, диаманти на зъбите. Истински диаманти. Отидох при него и започнахме да си говорим. Осъзнах, че този мъж ми харесва. Вече сме заедно от година. Влюбването се случва и е като да видиш звезден прах. А понякога звездният прах е голяма клопка и дори е опасен. Но... на кого му пука?
Ако можехте да върнете времето назад, какъв съвет бихте си дала?
- Бих си казала: ''Слушай, Шер, тъй като животът е една дълга разходка, в която постоянно се налага да носиш бронята си, щом се удариш в някоя стена, не го прави отново. Смени посоката и ако наистина не можеш да го направиш, поне потърси друга стена. Ако винаги се блъскаш в една и съща стена, няма да успееш.
В коя стена сте се удряли най-много?
- Мога да направя телевизионен сериал от любимите си стени. Най-лошата стена... Сони Боно, първият ми съпруг. Имаше толкова много добри неща в него и други не дотам добри. Запознах се със Сони, когато бях на шестнайсет. Напуснах го, когато бях на двадесет и шест и на практика бях дете. Нямах никаква представа какво означава да вземеш решение, да бъдеш възрастен. Бях изоставена от две звукозаписни компании. Промених музиката и имиджа си. Но със Сони се чувствах толкова малка, когато трябваше да осъзная, че всъщност не съм малка. Единственият начин да стана голяма, да порасна, беше да спра да се удрям в една и съща стена.
Кой ви направи жената и артиста, който сте днес?
- Майка ми.
Как?
- Майка ми беше красива и забавна. А понякога и голяма кучка. Майка ми беше жената, в която се превърнах по-късно. Боже, аз съм нейно копие. Но нямам нейния нрав. По отношение на характера приличам повече на баща си.
Кога плакахте за последен път?
- Тази сутрин. Казах си: "О, Боже мой, още интервюта, още пътувания''... Вече нямам сили за всичко това!
Какво ви прави щастлива?
- Малибу. Децата ми. Александър. А също и коледния ми албум. Направих го с изпълнители из целия свят: Майкъл Бубле в Аржентина, Синди Лоупър в Ню Йорк, Тайга в Дубай. Мразя коледни албуми и мразя да пиша коледни картички, но мисля, че този албум е един от най-добрите в кариерата ми.
Къде се виждате след десет години?
- Мъртва. Ще бъда мъртва.
