Шест грешни подхода, които развалят всяка връзка
Голям процент от двойките искрено вярват, че когато са обвързани това непременно означава, че партньорът им няма право на много свободни ходове и в желанието си да запазят връзката те предприемат неправилни техники, за да задържат човека до себе си. Истината обаче се крие някъде по средата, там където нормалният диалог е начин на общуване, а чувствата сплотяват двойката без да се налага двамата партньори да си построяват невидими затвори.
Всъщност колкото повече задушаваме половинката си, толкова по-възможно е да дойде момент, в който този човек вече не издържа на подобно напрежение, въпреки че изпитва чувства да е готов да поеме в различна посока. Нашият подход спрямо партньора ни е част от сделката за добра връзка, добър съюз и още по-добри отношения. Но когато се опитваме да изпреварваме събитията или пък да държим контрола над човека до себе си, няма как нещата в даден момент просто да не ескалират. Всички знаем, че много хубаво не е на хубаво, както и че всичко, което идва в големи количества е способно да разруши ясната ни представа за реалност.
И така почти половината от влюбените двойки успяват да преминат тънката граница на нормалното в желанието си да контролират, манипулират и задържат човека до себе си и опират до много неподходящи методи за тази цел.
Колкото повече притискаме човека до себе си и се опитваме да влияем над събитията, толкова по-голям е шансът съвсем скоро тази връзка да рухне.
1. Отнемаме правото на избор
В желанието си да живеем живот, като по филмите и да се наслаждаваме на голяма любов в прекрасна къща с безброй челяд, постепенно загубваме представа за реалността. Човекът до нас не е вещ, която можем спокойно да преместваме напред-назад и да очакваме, че той ще се съгласява винаги с желанията ни.
Съвсем не така трябва да стоят нещата, когато искаме отсреща да получим взаимност и любов, защото най-прекият път до раздялата е именно отнемането на свободата, колкото и клиширано да звучи, това е самата истина. Всеки човек се чувства цялостен и обичан, когато усеща, че неговият партньор му има доверие и е готов заедно да вземат, дори и дребните незначителни решения.
2. Моето си е мое, но чуждото е общо
Разделението всъщност е втората стъпка към раздялата. Истинското партньорство се крепи на споделеност, това което има единият го притежава и другият. И дори това да бъдат тревоги и проблеми, те веднага стават общи, защото не можем да теглим облагите към себе си, докато в този момент партньорът ни се нуждае от нас. Подобна връзка е не само стресираща, натоварваща, но и егоистична.
Много двойки предпочитат именно този вариант на съжителство, в който ежедневно започват да делят пари, сметки, храна и какво ли още не. Но този безсмислен експеримент съвсем скоро започва да се пропуква и идва моментът, в който и двамата партньори разбират, че това което ги събира, в действителност не е любовта, а общите интереси и ненормални амбиции.
3. Тропни по масата и вземи контрола
А дали това е правилният подход да представим онова, което мислим – едва ли! Колкото по-изнервени сме, толкова повече грешки допускаме в своите отношения и накрая обикновено съжаляваме, че сме изпуснали нервите си именно пред човека, на когото най-много държим и обичаме силно. Скандалите са следващата стъпка за анулиране на отношенията, защото едно е да има малко пламъчета, които да съживяват заспалите страсти, но съвсем друго е ежедневно да бушуват неугасими пожари.
4. Този човек ще ми прости всичко
С тази мисъл много хора са успели да разрушат едни наистина красиви отношения с хора, които са държали истински на тях и са ги обичали. Първо трябва да разберем нещо и то е, че няма ненаказано зло. А тези хора, които смятат, че могат да унижават, тормозят и издевателстват над своята половинка са наистина заблудени души, защото това, което причиняваме на другите, обикновено ни се връща в тройни размери.
Днес ще се забавляваме, но утре ще си платим цената за това! Колкото повече си въобразяваме, че партньорът ни е просто магаре, което може да пренесе всички емоционални товари и наши съзнателни грешки, толкова повече потъваме в своите собствени заблуди. Най-лесният начин да накараме човека до себе си да ни намрази, е да го предадем и излъжем, тогава вече нищо не би могло да бъде същото!
5. Липса на инициатива
Може би сте забелязали, как когато единият партньор е по-пасивен, нещата започват да куцат. И колкото повече се дърпа човекът до нас от отговорност и трудно взима конкретни решения, толкова по-незаинтересуван от тези отношения изглежда. Някак по-лесно, разбира се, е да седим отстрани и просто да си живеем живота, докато през това време сме нагърбили човека до нас с всички ежедневни стресови задачи и проблеми. В добрата връзка задължително трябва да присъства синхрона, като не може винаги да прехвърляме своята отговорност на другия за по-лесно и да си мислим, че този човек няма да се умори.
6. Забрани
И тук се сещаме как забраненият плод всъщност е най-сладък. Колкото повече се опитваме да чертаем пътя, по който трябва да върви партньора ни, толкова по-вероятно е той да се отклони от него и да го изгубим завинаги, защото в света не съществува човек на когото да му харесва да живее в клетка и непрекъснато да бива подбутван и наставляван от половинката си. Това упражнение е твърде уморително и особено натоварващо психически, като почти винаги този натиск и обсебване довеждат до раздяла.
