Жена на име Линда
От Нели Славова
Линда Еванджелиста разказва за възходите и паденията на едно от най-емблематичните лица на 90-те години.
Канадският супермодел разказва за новата книга и документалния сериал, които отразяват метеоритния ѝ възход към славата.
В продължение на няколко години в края на 80-те и началото на 90-те години Линда Еванджелиста е една от най-известните, най-фотографираните и най-разпознаваемите жени в света. Моделът, родом от Сейнт Катаринс, Онтарио, беше част от вълната от модели - често по-големи и по-разпознаваеми от марките, които носеха - които се превърнаха в емблема сами по себе си. Супермоделите бяха толкова популярни, че често ги идентифицираха само с едно име: Синди, Наоми, Кристи, Линда.
Но в неотдавнашно интервю пред водещата Талия Шлангер Еванджелиста настоява, че славата никога не е била цел за нея. Всъщност тя изобщо не е фен на съвременната култура на преследване на славата заради самата слава.
"Когато чувам млади хора да казват, че искат да бъдат известни и че мотивът им да правят това, което са избрали, е само за да бъдат известни, това ме притеснява."
За Еванджелиста славата е само страничен продукт. Тя започва да се занимава с моделство, защото наистина обича модата. За нея модата е била начин да си представи един по-голям свят. В ранните си тийнейджърски години тя си купувала модни списания, изтръгвала снимките и ги лепяла на стената на спалнята си. Тогава, добавя Линда, никой не е знаел имената на моделите, които са били отпечатани само с малък шрифт на вътрешната корица на списанието.
Когато е на 16 години, Еванджелиста прави кратък и неуспешен опит да направи кариера на модел в Япония. След като завършва гимназия, тя заминава за Ню Йорк, за да опита отново.
"Беше малко плашещо", казва тя за Ню Йорк в средата на 80-те години. "Научиха ме как да използвам метрото и живеех в "апартамент за модели", където имаше по четири момичета в една спалня, осем момичета във всеки апартамент. Правех своите "обиколки", за да се срещам с фотографи и списания, които можеха да работят с мен, за да изградят портфолиото ми. На ден имах около осем срещи, пътувах с метрото, прибирах се вкъщи, вечерях и всичко това се повтаряше отново на следващия ден."
За разлика от Япония, в Ню Йорк нещата бързо започват да вървят по пътя на Еванджелиста. През 1985 г. тя започва да работи с модния дизайнер Карл Лагерфелд. През 1986 г. се запознава с фотографа Стивън Майзел, с когото си сътрудничи през цялата си кариера. А през 1988 г. се подстригва доста късо - прическа, която изстрелва вече успешната ѝ кариера в стратосферата.
''За една конкретна фотосесия носих много къса перука, която фризьорът Жулиен д'Ис ми беше избрал. Фотографът, Питър Линдберг, се влюби в мен с тази перука и реши, че трябва да си подстрижа косата. А след това той и тогавашната редакторка на американския Vogue Анна Уинтур решиха, че трябва да се подстрижа. Питър каза: "Не виждам какво повече бихме могли да направим с теб с тази дълга кога'', което е нелепо, защото, Синди Крауфорд е с дълга коса през цялата си кариера. Никой не ѝ е заповядвал да се подстриже."
Въпреки че Линдберг харесва момчешката прическа, която в крайна сметка се превръща в нейна запазена марка, тя не е приета особено добре от другите хора в бранша, поне в началото.
''С Питър направихме една фотосесия в Гърция, а след това заминах за Милано за модните ревюта. Имах 20 запазени ревюта, а 16 от тях ме отмениха заради прическата ми. Същата вечер се обадих на моя приятел Стивън Майзел и му разказах какво се е случило. Бях просто съкрушена. Той и Франка Соцани от италианския Vogue ме качиха на "Конкорд" на следващия ден. Отидох в Ню Йорк и заснех корицата на италианския Vogue, а между тях в рамките на няколко месеца имах много корици на Vogue, както и публикации в списания, а след това всичко тръгна. Хората трябваше да свикнат с прическата, предполагам."
''В рамките на два месеца направих големия шлем: кориците на American Vogue, Italian Vogue, British Vogue и French Vogue.''
Работата на Еванджелиста с Майзел е обект на нова ретроспективна книга, озаглавена просто ''Linda Evangelista Photographed by Steven Meisel''. Еванджелиста казва, че успехът ѝ като модел до голяма степен е резултат от способността ѝ да си сътрудничи с фотографи. От всички фотографи, с които е работила, Майзел е бил най-добрият.
"Разбирам цялата композиция на снимката", казва тя. "Разбирам какво се опитваме да постигнем. Със Стивън имаме голяма симбиоза, той прави всичко да се получава с лекота.''
Това е поглед назад към една кариера и наследство, които Еванджелиста никога не би могла да си представи като момиче, израснало в Сейнт Катаринс.
"Не мислех, че ще стигна толкова далеч, просто исках да работя. Това беше една приказка, за която не съм и мечтала. Разбира се, мечтата ми беше да се появя на корицата на Vogue, но никога не съм вярвала, че това ще се случи."
