Аз оцелявам. Винаги!
От Лиана Илиева
Аз оцелявам. Винаги. Разкъсай ме на парчета, смачкай ме до неузнаваемост, изтръгни душата ми. Няма значение. Няма и да има някога. Защото аз оцелявам. Винаги!
Не можеш да ме надвиеш. Не можеш да ме накараш да се преклоня и да се пречупя. Може от мен да остане само душата ми, но аз ще оцелея. И ще се възстановя. Ще се изправя и ще разруша всичко с гнева си.
Защото, знаеш ли, била съм на дъното. И сама се махнах от там. Губила съм всичко и пак съм откривала светлината. Научих се да съм сама. Винаги. Не разчитам на никого и знам, че аз трябва да се справям. Аз и само аз.
Гордостта ми е високомерие. Но не без основание. Защото съм спечелила битки с най-трудния противник – самата себе си. И нека благите ми очи да не те подлъгват. Нито усмивката ми. Истината е грозна. И се крие дълбоко в душата ми. Но ако не я откриеш сам, за теб ще си остана две благи очи, изпепелили те с гняв, и широка усмивка, смразила те с презрение.
