Има ли отговор на въпроса "Кой съм аз?"
Кое ни определя като личности? Колкото и да се самонаблюдаваме, не можем да видим всичко и дори да се считаме за свободни, ние не сме напълно себе си, дори когато сме сами.
Може би разковничето се крие в това да разберем дали същността ни се определя от нас или от другите около нас. Ако сте строги индивидуалисти ще твърдите, че отговорът е ясен, но помислете за това - хората сме същества, които се влияят от всичко до такава степен, че се променят в зависимост от обстановката.
Когато сме с някого, ще ни насочва неговият мироглед и ние подсъзнателно ще се опитаме да напаснем виждането си за живота с неговото. Когато сме напълно сами пък, започват да ни действат всякакви натрапчиви мисли, каращи ни да заживеем в толкова тясно пространство, че да хиперболизираме всеки проблем и да загубим представа за реалността.
Така, ние се нуждаем от другите, за да бъдем себе си и от себе си, за да бъдем с другите!
Влиянието на хората върху нас е неизбежно. Някои обаче ще предизвикат най-деградивното, докато други ще ни поощряват да растем. Попиваме изключително бързо както навиците, така и убежденията на околните и личността ни не остава защитена нито от доброто, нито от лошото.
Ето защо е много трудно да дадем обективен отговор на въпроса "Кой съм аз?". Може би сме някаква смесица между възпитанието ни, индивидуалността и заобикалящата ни среда. Или пък имаме възможността да изберем кои да бъдем и да следваме всичко и всеки, който подбужда точно това в нас.
Поставянето в рамка може да е неизбежно, но не е задължително да бъде определящо ни. В нас съществува порив, който ни подсказва, че можем да бъдем повече и че заслужаваме повече. Хората няма да спрат да играят роля в изграждането на същността ни, но ние имаме свободата да се отдадем само на взаимоотношенията, които ни превръщат в онези щастливи личности, изпълващи своя потенциал!
