Какво е онова, което ни притеснява? Кога ще имаме онова, за което мечтаем?
От HighViewArt
Понякога единственото нещо, което имаме нужда да направим, за да се чувстваме добре, е да спрем да искаме да контролираме неща, които не можем да контролираме.
Сигурна съм, че няма човек на тази планета, който да не иска да се чувства добре и да се стреми към своята Нирвана. Сигурна съм, че всеки един от нас мечтае за неща и се стреми към щастие. Наред с всичко това съм абсолютно убедена и че не винаги животът се стича, така както е в главите ни. Колкото и целенасочени, мъдри и организирани да сме. С каквато и увереност да разполагаме.
И в това няма нищо лошо.
Какво е онова, което ни притеснява? Кога ще имаме онова, за което мечтаем? Дали въобще някога ще го имаме? Дали взимаме правилните решения? Не пропускаме ли нещо? Бъркаме ли?
Дали не може да направим повече? А по-бързо.
Искам да ви кажа, че дори в този момент да се сбъдне най-силното ви желание, ако вие не сте готови за него - няма да успеете да му се насладите, няма да го оцените и то ще ви се изплъзне. Искам да ви кажа, че онова което ни изгражда като личности не се намира на върха, а в пътя ни до него. Да, може да звучи като клише, но е така. Стойността и силата ни се намира във всеки път, в който падаме, но въпреки това продължаваме.
Намира се в безкрайните опити - ако не стане по един начин да опитаме по друг. След което по друг и по друг. Да разберем, че всеки път в който сме изправени пред предизивикателство, сме по-силни отколкото сме били преди. Да спрем да се сравняваме с образа от миналото ни и да се обезличаваме с онзи от бъдещето ни.
И всъщност понякога най-добрият избор, който може да направим е да спрем да се бием с вятърни мелници. Каквото и да се случи бъдете сигурни, че сте дали най-доброто от себе си, след което оставете животът да реши кое е най-доброто за вас. Да, може да не разбираме решенията му. Може да го смятаме за бавен, тромав и арогантен, но съм сигурна, че един ден ще разберем. И ще бъдем благодарни, че не ни се дадоха нещата, които искахме, но получихме онези, от които имаме нужда.
Не апелирам и не вярвам в положителното мислене - смятам го за токсично и разрушаващо. “Всичко ще бъде наред”, “Спокойно” и т.н. ме задушават и са лъжа. Ти откъде знаеш?
В друго вярвам - в чистата истина:
“Всичко е скапано, но все още имам чувство за хумур - значи ще се справим и този път.” Аз да не съм за един ден, я. Понякога е хубаво да има малко драма, иначе щеше да е голяма скука.
Автор: Силвия Крумова
