Мъжът ми не желае второ дете

Чудите се защо сложих такова заглавие сигурно?

Защото нещата трябва да се наричат такива, каквито са. Малко прилича на онзи лаф "времето лекува". Не знам дали ти става по-леко, дори в началото е по-трудно всъщност, но пък приемането на реалността е стъпка към осъзнаване на проблема и неговото бъдещо решение.

Какъв е моят проблем ли? Мъжът ми не желае второ дете. Той е категоричен и смята, че тази страница е затворена за нас. Вижда само проблеми и тревоги, няма очи за щастието отвъд. Когато виждаш само първостепенните проблеми, няма как да откриеш смисъла, бил той и под носа ти, бил той и спящ в съседната стая.

А смисълът е съвършено прост - продължение на любовта ни, на единственото, което имаме и което ще остане след нас. Както и първото ни дете.
На мен ми се играе още играта.

На електронната игра, когато ти изпише "game over", ти можеш да я пуснеш отново и този път да не пропиляваш шанса си, а да го използваш на макс. Този път да бъдеш още по-добър, по-фокусиран. По-внимателен.

Да не позволяваш на нервите да ти пречат. Да не допускаш малките неприятности да те разсейват. Няма да се ядосваш, ще играеш спокойно и хладнокръвно. С любов към играта.

Моят мъж ме праща завинаги на скамейката и ми забранява да играя тази игра. Лишава ме от участие.
Аз не искам да ходя в друга лига или при друг отбор с друг треньор. Искам тук и с него, още едно дете. Но той може би се е изплашил от резултата.

Мислили сте как се убеждава човек да се съгласи да има още едно дете, когато той категорично отказва?

Това не е като да накарате някого да отидете в ресторант, а той да иска да се храни у дома. Едното се нарича компромис, а другото е нещо далеч по-висше.
Това не е като да накарате партньора си да смени панталоните и да започне да носи дънки. Нито пък е да е искал да почива на море, а вие да го карате зорлем да иде на планината, която ненавижда.

Ако натискаш много, копчето хлътва навътре и играта спира.
Ако не правиш нищо и си пасивен, играта сама те изхвърля.
Ако си твърде агресивен и настоятелен, играта не е за грубияни, а за стратези.
Но който прави много стратегии, времето му изтича - реално и виртуално.

Почти нямам верен ход и правилата се менят всеки ден. Настроенията ми също, защото мога да заплача и в момента.
Явно съм от онези хора, при които стават всякакви други случайности, но не и случайността да забременеят.

Нямах този късмет като на другите. Имам обаче още много любов и сили в себе си, които да вложа в играта. Играее ми се. Живее ми се. Дава ми се. Искам това да бъде нещото, което да остане след мен, след нас.

Защото всичко друго или се чупи, или разваля или мухлясва. С опита и мъдростта си този път ще бъда много по-добра. Ще съм версия с подобрения и ще знам къде са капаните, които да избягвам, или къде трябва да се радвам и наслаждавам повече.

Не ми се седи на пейката. Не съм пригодена за пейката.
Играе ми се. Но сама не мога.

Не ми е цел да ходя в Залата на Славата на най-добрите играчи, а просто още един път, само още веднъж да изживея всичко. 

Единственото, което ще остане след мен, е детето, моето наследство.
Единственото, което сега имам, са надежди и мечти. 

Автор: Кремена Масларова - Самри