Не бива да губиш връзката със своите приятели, скъпа!
Преди много години, докато почивах със семейството си на плажа, забелязах група жени, всичките на около 50. Беше очевидно, че се забавляват и прекарват времето си чудесно в тази женска компания.
Пиеха ярки коктейли, носеха плажни чанти, пълни с вкусотии и с романи. Но повече от всичко ме порази смехът им. Смееха се силно и така заразително, че ми се прииска да се присъединя към тях.
Малко по-късно същата вечер, срещнах две от тях в асансьора и не се сдържах. Казах им, че съм ги видяла на плажа и че в очите ми са изглеждали невероятно щастливи. Двете започнаха да се смеят в един глас.
- Да, на нас ни е добре, когато сме заедно – отговори едната. Стара традиция е, вече 20 години идваме на този плаж. Не сме пропускали лято, въпреки че на всяка от нас се случиха и нещастия, и трудности, но ние никога не спряхме да се подкрепяме една друга.
- Не бива да губиш връзката със своите приятели, скъпа – добави и втората. – Колкото повече остаряваш, толкова повече те ще са ти нужни и ще ти липсват, защото ще намаляват като бройка.
Този разговор се запечата в паметта ми. Не ме разбирайте неправилно, тогава имах приятелки и много ги обичах, но разбрах смисъла на този разговор едва няколко години по-късно, когато навърших 40.
Приятелката ми изгуби съпруга си в самолетна катастрофа. За такива двойки като тяхната, казват, че са създадени да бъдат заедно. И така си беше. Те бяха заедно от детството, обичаха се и бяха щастливи, докато смъртта на почука на вратата им. Приятелката ми беше изгубена, объркана, отчаяна, но точно в този момент ние, които я обичахме, бяхме до нея и успяхме поне малко да облекчим тежкото й бреме.
Самата аз преминах през достатъчно, видях колко болка причиняват разводът, болестите, безработицата. Струва ни се, че винаги сме сами в нещастието, но точно приятелите могат да ни докажат, че бъркаме в това.
Разбирам, че да поддържаш връзка с приятелите си е трудно, много трудно, особено, когато имаме малки деца. Времето не достига, нямаме сили, а трябва да се свършат толкова много неща. Но едно разбрах, докато наблюдавах моята приятелка – истинските, силни приятелски връзки помагат да излекуваш душата си, когато бедата вече се е случила. Тя не ни забравяше в най-щастливите си моменти, а ние бяхме до нея, когато нещастието се стовари върху й.
Ние с момичетата заедно ходим на йога, взимаме една на друга храна и кафе за вкъщи, наглеждаме децата си и планираме заедно разходки сред природата. Разбира се, че любимите ни мъже играят значително роля в нашите животи, но има много неща, които те не могат да разберат и приемат. За тези неща е нужна приятелка.
Докато растем и ставаме възрастни, ни се струва, че можем да се справим сами с всичко и това си е така. Приятелките не могат да живеят вместо нас, но могат да бъдат до нас, за да поделим с тях радостта и тъгата си. И ако се грижим за приятелите си, ако инвестираме време и сили в тези отношения, в един момент ще се окажем на плажа с компания, с която ще можем да се смеем така заразително и открито, като онези дами, които срещнах преди много години. Онези щастливи жени и приятелки.
Автор: Кари Кампакис / Превод: myvelikoturnovo.com