Сънувам те наяве, живея те насън

Сънувам те наяве, живея те насън,

без дъх аз бдя над твоя тих покой.

В безмълвна ярост гоня утрото навън

и скривам те притихнал, сънен мой.

Съзерцавам те отблизо, ненаситно, страстно

и посрещам със дихание усмивката ти лека,

когато в бъзсъние нешепваш полугласно

"Моя радост свидна малка!" и целуваш меко.

Неспирно аз поглъщам светлината отразена

по матовата кожа тук на силната ти гръд.

Заспивам пак безсилна и докрай омаломощена

от топлината на обятия като във огнен кът.

Сънувам те наяве, живея те като насън

жадувам те във мигове най-скрити и красиви.

Когато те обиквах, помня тъмно беше вън

и вярвах, че в съня ще бъдем вечно живи.