Съвременното образование е в криза
Съвременното образование е в криза.
Изискванията, които поставя съвременният живот, за подготовка, образование и развитие на младите хора са високи и образователната система сериозно изостава от тези нужди, които животът предоставя.
Традиционното образование е в аналогов модел спрямо нуждите на 21 век. И обръща внимание на четенето, писането и повтарянето на нещо наизуст, което в днешно време не е никак достатъчно за адаптивността в социалния живот след изминатия път в образователната система.
Нещата, на които си струва човек да обърне внимание още в своето обучение, са социалната и емоционална компетентност, а именно да се свързваме като общуваме емпатично. Защото каквото и да прави човек, той е поставен в социална среда, като му се налага да общува, да участва във взаимен процес. Именно за да бъде ефективен, за да има принос за развитието, благоденствието на обществото в което е. Характерно консолидиране, за което образователната система не е подготвена, но това не означава, че учителите, родителите не могат да подкрепят младите хора с които са през целия 24-часов ден. Повече от които часове, децата са в учебна среда.
Това, което днес се иска от човек, е не да помни факти, защото в рамките на няколко секунди човек може да достигне до всичко по света благодарение на един линк и достъп до база публични данни в интернет. А да отсява информацията с формиране на критично, социално компетентно мислене. Защото сме свидетели, че все по–често излизат всякакви статии, новини и случвания в морето от информация. И сме свидетели как много бързо едно изречение може да се превърне в лозунг без нужното време да се усети, дали то е най-градивният вариант за поета щафета или холограма на нещо неизползваемо.
И точно тези компетентности са от голямо значение за съвременния човек, който ту живее онлайн, ту на живо и по някога по малко и в двете. Защото има огромна разлика в това, което ние може да открием чрез личния си опит, сетивата си и това, което ни се представя с помощта на визуални ефекти, кино или режисирана спонтанност в насрочено онлайн време. И тази компетентност е изключително важна ако човек не иска да бъде превърнат в „биологичен материал“ в стила на манипулацията.
Съвременният свят е изключително динамичен и изисква динамични, креативни избори и решения всеки ден. В което няма нищо лошо, ако сме в същата динамика и работим за себе си, тук и сега, в новото време. И тук, гъвкавостта и креативността на човек, като използване за направата на нещо повече от наличното, са ключова част от пъзела на успешната личност в 21 век. И именно това е нещо съвсем различно от традиционната дидактика в съвременното училище.
Новата мисия на образованието е към създаване на среда, в която хората, които трябва да овладеят новия опит, да развиват качества, за да черпят полезното за тях самите тук и сега. Тоест учене от общ опит с взаимодействието на всеки от участниците в учебния процес. Именно да се учим от новото, а не от вариант, който е в учебниците от петдесет години. Аналоговото да бъде трансформирано, не за по-лесно, а за групова, кохезна интеракция в динамиката на обучението още от началните етапи на образованието. Много често това което съществува, като натрупан опит, преди няколко века, то не е адаптивно днес и не върши работа в новото предизвикателство. Заради променливите кроскултурални особености, заради времето.
Това, което върши работа в съвременното образование, е заедно да изследваме новите информационни потоци и как в тези потоци да се отсее това което на практика може да ни свърши работа. Как да се стигне до колективно верифициране на истината в процеса на комуникацията, което предполага сверяване на представите за нещата и за истината. И как отново чрез комуникация, колективно тази нова истина да бъде приложена в една все по-динамична реалност.
В съвременното образование, за съжаление, се обръща прекомерно много внимание на оценяването на уменията за възпроизвеждане на информация и на теоретичните познания, вместо на онези, които учениците биха могли да приложат на практика в реалния живот. Училището, уви, не учи какво децата да очакват след училище. Въвеждането на един практичен предмет за онези знания, които ежедневно биха били от полза на младия човек, би имал съществен ефект върху ориентирането в света на прага на пълнолетието. Освен знания за това как и защо се плащат данъци, как да се отгледа или приготви храна или подготовка за явяване на интервю за работа, би било добре младият човек да научи повече и за вътрешния си свят. Представете си колко по-компетентни младежи би създавала образователната система, ако те се учат на емоционална регулация и изобщо боравене с емоциите. Или колко по-адекватни в работна среда биха били, ако се учат как се разрешават конфликти. А сред най-ценните умения биха били техники за справяне с високите нива на стрес, с които неизбежно живеем днес. За да не се превърнат конфликтите в телевизионна хроника на вентилирано напрежение по деликвентен начин.
Програмата за международно оценяване на учениците – PISA, е алтернатива в подхода за измерване на уменията, на учениците от досегашния модел. Който модел беше насочен към „Колко добре се възпроизвежда нещо което е научено наизуст“. Тази система PISA оценя компетентностите на учениците през точките на усвояване на емоционална и социална компетентност на личността. В линията на „Как това което учениците са научили, могат да използват в една нова, непозната ситуация?“. Образованието да не е насочено само върху когнитивния процес на учениците, а върху цялостната личност. И тази личност да не е „Стереотипна личност“, а витална личност.
И това, от своя страна, е следствие на междуличностните модели и особености, в които очакваме готовите решения. Митът на общо валидното за всички, което е единствена истина, която върши работа във всеки век и за всеки човек. Някак много бързо се отказваме от авторството, предпочитаме да следваме хората около нас. А можем да вървим след себе си, с ближния до нас, с взаимна подкрепа.
Автори: Александра Алгафари и Атанас Нанков
