Убийствената посредственост
Умрях и в отвъдното не видях жив човек. Не съм сигурен дали това е нечия чужда сентенция, прочетена или чута някъде, но ако е моя, то много се гордея с нея.
Вече няколко пъти ми се случва да напиша книга и като я предложа в някое издателство да ми казват, че вече някой друг я е написал, а аз така и не съм разбрал. Наричат ме плагиатор, а това не е така.
Просто имам един много голям проблем. Аз нямам нито една оригинална мисъл в главата си. Всичко, което си помисля, някой друг вече си го е помислил. Искам да съм единствен по рода си, но колко ли други хора са си го помислили това същото нещо преди мен?
Спрях да общувам с хората, защото при всеки разговор с мен те имаха чувство на постоянно дежавю.
Най-добрият ми приятел се самоуби, защото имаше чувството, че водим едни и същи разговори, че сме заседнали в един момент във времето и не помръдваме. Ама той, животът, е толкова кратък.
Майките ни раждат разкрачени върху отворените ни гробове, светлината блясва за миг и после отново пада нощ (хубава сентенция, дано да е моя).
Някой засне погребението. Оказа се, че надгробното ми слово е дума по дума идентично с друго от някакъв филм, който даже не си спомням да съм гледал. И вече близките му не искат да ме виждат повече.
Аз съм най-посредственият човек на света. Не мисля, че друг е стигал толкова далече в своята посредственост, че да убие каквото и да е. Май трябва да кандидатствам за рекордите на Гинес. Ама с моя късмет сигурно вече някой друг е пробвал и те са разбрали, че е симулант.
В тоя ред на мисли, щом можеш да симулираш посредственост, то значи може да се симулира и креативност и необикновеност. Толкова искам да съм различен, нов, свой човек си, че още утре ще си направя костюм от пържоли. 100% това много ще издразни вегетарианците! Ама ще раздразни и кучетата, което не е добре.
Не, ще напиша книга. В нея един корабокрушенец ще живее на самотен остров, но един ден ще спаси един човекоядец от неговото племе, което се е канило да го изяде и защото го е спасил в петък, ще го нарече Петкан; после ще научи човекоядеца на своя език и т.н. и т.н. Е, това ми изглежда доста оригинално.
Да, какъв чудесен ден. Чудя се чай ли да пия, или да се обеся.
