Възкресението - път за раждането на Бог в човека

  • Сподели:
Възкресението - път за раждането на Бог в човека

Христос в космически мащаб е Духът на любовта.

И това велико живеене набира все по-голяма сила чрез трансмутацията на Пространството и на човешкото Съ-Знание.

Дните, в които Възкресение Христово е било на 8 април през 21 век, не са много. Случило се през 2002, 2007, 2012 и сега през 2018 година. А това ще стане и през 2019, 2029, 2030, 2041, 2047 година. Веднага се забелязва, че няма някаква чисто хронологическа последователност да съвпада с истинската дата 8 април, според различни източници, което ни навежда на мисълта, че Възкресението е нещо много повече от факт, а по-скоро граничи с духовни принципи.

В това са убедени и последователите на Учението "Път на Мъдростта" с автор Ваклуш Толев (1923‒2013), който казва, че Възкресението е реален акт, вдъхновяващ и будещ човечеството повече от 2000 г. И той не е само символ, идея, а преди всичко мистична реалност.

Затова е добре да посветим този ден на осъзнаване смисъла на живота. Да се нахраним преди всичко с духовна храна. Да излезем извън традиционното църковно говорене и да се устремим към разбиране за същността на този духовен феномен, както направи Учителят на Мъдростта Ваклуш Толев.

Като голям провидец, той твърдеше още преди повече от 60 години, че истинската дата на Христовото Възкресение е 8 април, което в по-ново време се потвърди и от някои историци, теолози, а сега този факт е публикуван и в "Хронологична енциклопедия на света", том 3.

Истината е по-горе от всяко съображение, често казваше Ваклуш, и тя е по-горе от празника, тя е мистично живеене, моление, признателност и усилие да сложим своята жива същност във вечно Живия, Който преди повече от 2000 години изходи пътя на Помазаник и осъществи надгробна властност. Направи Самокръщение и извърши Възкресение. Демонстрира победата на Духа над материята.

А като извървя Голготския път на обожествяване, на Възкресение, изживя събирателната сила на мистерията за връщане в Бога. Затова Вечният няма нужда последователите Му да изживяват този Път като връх на идеята за страдание, а като битка за вътрешна посветеност, за раждането в човека на чакащия в него тревожен Бог, Който носи една нова идея, една нова психология за света, казваща, че човекът е един бог в развитие.

Че той също има тази възкресенска възможност, следваща Христовите думи: "Аз и Отец едно сме!" и "Аз съм Пътят, Истината и Животът!" За да познае Истината и да направи Живот. Да се научи да възкръсва и да изживява Възкресението, не като велик ден, а като велико живеене всеки ден.

Да живее Христос като вътрешен Бог, да осъзнава, че силата му не идва отвън, от традицията, а от вътрешното преживяване на изначалния Христов духовен Принцип на Универсума, който ще се превърне през новата епоха в Живот, встъпване във вечната свобода – живот в Бога. Но не само в небесата, а и тук на земята. Да усеща мига като вечност и вечността като миг.

И това раждане на Бога в човека винаги е било в ход за виждащите чрез Светлината, за можещите да изпиват дори чаша вода по законите на Любовта, за пребиваващите винаги във вярата като в акт на сътворяване. И това ще се случва за все повече хора с настъпването на новата епоха на Водолея.

Все повече ще се усвоява познанието, че Христос в космически мащаб представлява Духа на любовта. Той слезе и премина през Голгота - третата голяма битка за спасението на човешкия род след Лемурия и Атлантида. И донесе най-висшата степен на човешкото развитие, след която следва забуленото с мистичност Възнесение - сливането на духа с Космоса.

Духът на човека обитава обикновено безкрая, но той може да проникне и в тялото му и да го ръководи. Тогава трите му тела - физическо, етерно, и астрално - започват да вибрират на една вълна в хармония с Космоса, това означава да виждаш чрез светлината, изхождаща от Прасветлината, Която е Неговото лице. За да Го видиш, обаче, трябва да влезеш в единство с Него. В бъдеще, когато човек влезе в Дървото на живота, той ще познае Духа - есенцията на Небето.

От староиндийската култура до нашата, пета, раса Духът е слизал все по-дълбоко в материята, макар че това го е превърнало и в роб на физическия свят, на механичните сили, което напълно го проваля. Но пък може да се спаси чрез мощния импулс на Пробуждането, воден от Христос, от Неговото Слово, ориентиращо човечеството към един нов живот.

Чрез новото слизане на Духа, на Великата космическа мъдрост. Чрез този Христов импулс човекът все повече ще се издига, но за това са нужни обновени сетива, които ще позволят влизането в истинското познание за Живот в Цялото, в духовната крепост на чистата божественост, на себепознанието, която е наша същност. И която непрекъснато тече, без да изтича, защото е основана на непрекъсващия Принцип на любовта.

Засега, обаче, светлината от този мощен лъч на Духа, останал в човека, е твърде слаб, но пак може да се разгърне, да обхване всички светове. И именно това явление ще бъде раждането на Бога в човека чрез следването на Христос - Образът на Великото начало, на Великото космическо съвършенство и единство. Вратата към универсалния живот и наша мярка. Но не непременно с разрешаване на великите въпроси и проблеми се привлича космическото, божественото.

Методът на привличане е да имаш божествен подход към малките неща. Пътят към необятното минава през постигане на малкото. Христос ни е дал ключа за постигане на това, определяйки силата на живота като запазване на интензивността, т.е. на скоростта на светлите мисли и благородните чувства.

Вървейки по този път, трябва да знаем, че за да изкристализира красивата вътрешна идея в човека, така нареченото от Христос “бяло камъче”, т.е. финото, пречистеното човешко съзнание, космическия Логос, трябва да се пробуди у нас Богочовекът, този, който живее в тишина, т.е. в Бога.

Точно затова Христос, Който е едновременно и Семето, и Сеячът, пося Самия Себе Си в земния свят и в името на нашата будност направи една велика жертва, за да одухотвори материята, да я хармонизира с небесното. И от това Семе, което е Христовата сила, да израсне новият свят, който ще бъде обгърнат от Христовата чистота.

Но развитието на универсалната любов към всичко сътворено от Бога като състояние, наречено Христово Съзнание, не се свързва само с християнството. То е обяснено в Матей 22:34-40, където се казва, че целият закон се крепи в двете заповеди: да се възлюби Господа Бога с цяло сърце, с цяла душа и с всичкия разум и да се възлюби ближния така, както обичаш себе си. Дори в Христовото Съзнание има нещо много повече от любов и това е ежедневното превъплътяване на това чувство в практически дела.

Този възкресенски живот в Бога, наречен Христово Съзнание, има 7 аспекта, колкото са и Лъчите на Сътворението: Пълен синтез на личната и божествената воля; безкористната любов към всяко Божие творение; дълбок съюз между същност и действие; пълно вътрешно и външно хармонизиране; земна проницателност за Божия замисъл; цялостно посвещение на Бога и вяра в Божието царство на Земята; живот в двата свята едновременно чрез дълбока интеграция на дух и материя.

Смята се, че постигането на Христово Съзнание може да стане чрез инициация от една от седемте звездни системи, седемте специални звездни енергии. Най-успешната от тях - Сириусианската инициация, работеща с всичките 7 основни аспекти на Христовото Съзнание, се концентрира специално върху втория аспект – безкористна любов към цялото Божие творение. Цели отварянето и заземяването на сърдечната чакра и лекуването на всички емоционални наранявания.

Тази инициация идва от Учители, свързани с най-ярката звезда в нашето небе – Сириус, около 23 пъти по-ярка от нашето Слънце, но на по-близко разстояние до Земята (на около 8,6 светлинни години). Името Сириус идва от гръцката дума seirios (блясък, изгаряне). Гърците я наричали и Астрон, коренът, от който идва и думата астрономия. Двойната звезда Сириус била известна и като звездата Куче, заради своята очебийност в съзвездието Голямо Куче, където заема мястото на носа на кучето. И именно към нея трябва да насочваме молбите си и медитациите.

Още от древността Сириус бил известен и почитан във всички култури по света. В древна Атлантида централните мистерии се основавали върху информация, получена от Учителите, свързани със Сириус. Много е любопитно, че Атлантида означава "Домът на Сириус".

С потъването на Атлантида сириусианското знание достига до Египет, където звездата се асоцира с Изида. Още около 3000 г. пр.н.е. египтяните почитали изгрева му след двумесечното му отсъствие от нощното небе (хелиакален изгрев) за първи ден на новата година. А след повторния му изгрев настъпвало разливането на река Нил.

Вижда се, че Учителите от Сириус работят от много дълго време с различни култури на Земята, за да се развие Христовото Съзнание. За да се донесе прототипа на Духовната Йерархия на планетата Земя, наричан Великата Бяла Ложа.

Но след като египтяните злоупотребили с дадените от Сириус уникални енергийни технологии за достигане до етерното ниво на душата, честотите за тези инициации за дълго липсвали от полетата на човешките фини тела.

Но в наше време те отново се появяват, по думите на Алис Бейли в книгите му "Лъчите и инициациите", "Езотеричната астрология". Това са високочестотни енергии, които събуждат енергийните телесни и фини системи на хората и им дават свръхестествени и фантастични сили, като левитация, ясновидство, телепатия, медиумство, сътворяване на материални предмети със силата на ума.

Тибетският учител Джавал Кул обяснява процеса на формиране на възкресенското възраждане по следния начин. Сириус излива духовната си енергия в сърдечната чакра на нашето Слънце и оттам достига до нашата Духовна Йерархия. Тя се спуска и с масовите прераждания на Земята, от т.н. нови хора, "индиговите деца", с тъмно синя аура, които носят в себе си сириусианския шаблон, или работен модел на енергията, чиято цел е да ускори развитието на Христовото Съзнание.

Той ще се активира на 12 отделни и свързани етапи. А това ще стане възможно с помощта на водата и кръвта и с промяна в тяхната структура, за да могат да задържат повече енергия и информация. Т.н. структурирана вода ще се превърне в най-важното средство за постигане на духовната еволюция.

Чрез нея клетките ни ще могат да абсорбират фината енергия от Космоса, така както растението може да превърне слънчевата светлина в хранителни елементи. Тя ще стабилизира и нашите енергийни полета, тъй като водата е астралният образ на светлината, както казва Ваклуш Толев, и както доказаха японските учени.

А тъй като тя е 85 % от съдържанието на нашето тяло, ще изгради мрежа от светлина и любов около нас и около света. Чрез нея и чрез кръвта ще се предаде основната лъчиста енергия на Втория лъч на Сътворението – Лъчът на Любовта и Мъдростта, свързващ всичко необходимо за реализиране на Божия промисъл. А той е най-тясно свързан с Арктур – гигантската жълта звезда, 20 -25 пъти по-голяма от Слънцето и най-ярката в съзвездието Воловар.

Разбирането за седемте Лъчи на Сътворението, за фундаменталните енергии, наречени “строителни тухлички”, ще доведе до по-голяма яснота за архитектурата на духовната реалност. В новото хилядолетие лъчистата енергия от Седмия Лъч на Реда – Меркуриевата промяна, магическата работа за свързване на дух и материя, също се засилва.

И тя е свързана с женския аспект на Христовото Съзнание, с божествената женственост. Както знаем, историческият Исус потвърждава, че Христовата енергия е балансирана едновременно и мъжка, и женска енергия.

А с увеличения й женски аспект ще се регулира доминиращото досега на нашата планета мъжко влияние. Не случайно, една група християни в Англия вярват, че следващото превъплъщение на Христос ще бъде в женско тяло.

Духовният гений на Исус съзря, че не само огънят, но и метафизичният елемент вода (женското начало) има голяма роля за функционирането на така важните планетарни фини енергии. Затова дава мистичния ритуал водно кръщение, чрез който енергиите проникват по-дълбочинно.

Христос си сътрудничи също и с Учители от Ригел, Бетелгейзе и Сириус, за да създаде кабалистичната система за инициация чрез огън и вода. Ключовата част за нея била енергията, наречена “Основата”, която включва “божественото зрение” и чувството за любящото присъствие на Бога в собственото тяло.

И точно сега се създават условия за развитие на енергията и системата на Исус чрез ускоряване вибрациите на земната функционална мрежа. Тази система се състои от една степенувана поредица от по-висши честоти чрез интегриране на по-низшето в по-висшето ниво.

Така ще се появи и духовният водач, наричан Световен Учител, който ще предизвика по-големите трансформации. Знаем, че будистите очакват своя Майтрея, мюсюлманите своя Имам Махди, евреите – Месията, а християните – Христос.

Но това, всъщност, е една и съща личност. Световният Учител ще даде система от енергийни инициации, които ще са синтез на всички духовни традиции по света и ще внесе необходимата за нов Божествен цикъл енергия.

Той или Тя ще е свързан с хората по земята така, както коронната чакра на човека има връзка с цялата му система от чакри. Но идването на този Златен век изисква координацията и съвместните усилия и работа на всички хора по земята.

Затова сега се създават някои нагласи за виждане на много чудеса", видения, живи сънища, защото се намираме в междупространствието между 3-то и 4-то измерение. Мнозина вече виждат други неземни същества, чуват непозната музика, чуват натрапчиви внушения и др.

Затова при незнание за това какво се случва, хората могат да преживеят шок, какъвто досега не са нито виждали, нито са чували. Има и риск светът да се превърне в една голяма лудница. Но запознатите, подготвените, ще запазят присъствие на духа, ще бъдат спокойни, дори радостни и приветстващи идващите светли дни.

Те носят и отговорността да подготвят стоящите около тях също да приемат по този начин предстоящата тотална промяна. И всички заедно да си помогнат, да осъзнаят, че така, както мислят, така и ще живеят, както приемат всичко около себе си, така и то ще става част от тях.

Дори да приемат и това, че излизащите от утробата на Плътния план негативи и навлизащи в творческото поле на Духа, ще бъдат съпроводени от духовна агония, от неразположения, бодежи, сърцебиене и др., които не трябва да ги плашат, защото са временни, напълно закономерни и водещи към скъсване пъпната връв, свързваща ги с Плътния план, и отправящи ги към Пространството на Светия Дух, на Богопроявлението. И всичкото това – благодарение на сега набиращата все по-голяма сила за трансмутация на Пространството и на човешкото Съ-Знание.

Встъпването в Христовото Съзнание е рождено право на всеки човек, универсална съдба на цялото човечество. Доста хора вече са убедени, че се намираме в последната историческа наносекунда, в края на финалната права към най-дълбокото събитие – освобождаването на живота от мрачния пашкул на материята, както казва писателят Терънс Маккена. Към времето за тотално космическо възкръсване. Към живот в Христовото Съзнание.

Нищо че още не можем да си представим това пътуване, обяснено от Сведенборг като бляскав, безформен поток от светлина, водещ назад към Бога. Към висшето състояние на съзнанието – Универсалната Любов. Безкористната и безусловна любов към всеки и всичко.