За тези, които никога не се предават
За тези, които не се страхуват да подадат ръка на приятел в нужда.
За тези, които не се предават, виждайки, че нещата вървят на по-зле и по-зле.
За тези, които стискат зъби и продължават да се борят с вятърните мелници на Дон Кихот.
Също и за тези, които са готови да скочат от най-високия мост, за да докажат думите си.
За тези, които винаги намират сили да се изправят, след като са паднали.
И за тези, които никога не се предават ...
Благодаря ви!
Без вас не е същото.
Добавяте още един цвят в дъгата, която се появява и след най-силния дъжд!
Насищате въздуха с положителен заряд.
Защото знаете ли, носите във себе си особени сърца. Големи, лесно раними, но достатъчно силни, за да продължите да се борите и да давате надежда.
Надежда на нас, слепците, които вече не знаем какво е да си истински човек.
Не знаем истински да се радваме и на най-малките неща около нас.
Не можем да признаем, че сме празни черупки, борещи се само за материални неща.
Отворете ни очите. Подайте ни за сетен път ръка. Вашата помощ е повече, отколкото предполагате - само тя ни носи светлина :)
Снимка: webexhibits.org
