Цветно ⁸¹⁵²

Понякога се чувстваме в застой - сякаш нищо не се случва и не се развиваме. Мислим си, че мечтите и целите ни са ударили на камък. Тогава си казваме, че сме се загубили и започваме да търсим нашия път, а той всъщност вече ни е намерил.

Бурано е приказен остров, който се намира само на 45 минути (разхода с лодка) от величествената Венеция.

Затичват се пролетно душите ни светли и добри към белотата. Дори и да тръгват като крехки, прозрачни зелени стръкчета от дъното на душите ни. Устремяват се като песен и поток, като разлистени блянове. Забързват се към своя Извор. Напират от пръските на безметежната светлина, носена от белите лавини на пролетната премяна. Разцъфтяват под напора на белите мисли, надежди, думи и чувства, звънтящи като любовни тръпки - обветрени, лъчисти, несломими, носещи аромата на болката и радостта на своя корен…

Живей по-скромно от възможностите си. Всеки ден прави комплимент на трима души. Поне веднъж в годината погледай залеза. Не карай скъпи коли, но си купи най-хубавата къща, която можеш да си позволиш.

Веднъж един директор в пенсия ми каза: "Преди тревогите ми бяха свързани с продажби за милиони долари. А сега се ядосвам за мръсни прозорци и подрязване на храстите!". После добави: "Тъй като вече нямам големи грижи, започнах да се тревожа за дреболии, които нямат никакво значение".

Маями е един от най-бляскавите американски градове на бреговете на Атлантическия океан. Днес е известен с топлия си климат и безкрайни партита, но каква всъщност е неговата история?

Първата причина е, че ако не приемем своята майка и всичко онова което ни е дала, не благодарим за живота си на първо място и не я освободим от очакването си към нея и всички наши изисквания, не признаем, че тя също е една обикновена жена, че не е велика, не бихме имали онзи щастлив живот, за който всеки мечтае.

Когато сме наясно пред самите себе си кои сме, ние лесно бихме могли да бъдем себе си.

Ако смятате, че е трудно да кажете на друг човек: "Сърцето ми е отворено за теб, каквото и да направиш", то е нищо в сравнение с трудността, пред която ще се изправите, когато трябва да кажете: "Аз съм този, с когото живея, откакто се помня. Аз самият. Вратата на сърцето ми е отворена и за мен самия. За всичко, което съм, каквото и да съм направил. Влез."…

В някакъв миг остава уловено между лапите на една прегръдка разтърсваща и никой не иска да е виновен, само съдбата е извън всички подозрения.

Има моменти, когато трябва да спреш. Да се заслушаш в себе си. В онзи глас, вътре в теб. Да забавиш ритъма. Да спреш да предизвикваш нещата. Да ги оставиш да се случат. Да приемеш идващото и да се настроиш спрямо него. Да отдъхнеш. Да потърсиш покой. Да се насладиш на тишината.