Цветно ⁸¹⁵⁰

Представяме ви "Пътеписи на мечтите" – първата самостоятелна книга на младата писателка Силвия Каменова. Това е сборник от разкази, подредени в логическа последователност, които ни представят част от пътуването към себе си на момиче и момче.

Пролет е, дърветата опънаха зелените си чадъри над асфалта и в много градове се провеждат маратони. Може би се чудите какво кара хиляди хора да се впускат в това изтощително състезание, още повече, че почетната стълбичка обикновено е запазена за професионални маратонци, родени в Кения и Етиопия?

Представи си какво би било, ако имаше контрол над всичките си емоции. Трябва ти радост – хоп – и вече си радостен. Трябва ти щастие – хоп – и вече си щастлив. Трябва ти спокойствие – хоп – спокоен си. А колко хубаво би било да можеш да извикваш нужната ти емоция според конкретна ситуация. 

Вали. Следобедът е листо от мъгла. Вали. Следобедът е мокър, като същата твоя тъга. Понякога вятърът идва, ведно със своята песен. Понякога… Чувствам душата напрегната, изправена срещу гласа на твоето отсъствие.

Излетях през входната врата, за кой ли път вече, и завих по стъпалата надолу. Сутринта беше прохладна, даже леко ухаеща на студ, свежа и цветна (под цветна имам предвид небето, по което все се захласвам; все още беше зима и всичко останало пустееше) – любимите ми сутрини.

Баба ми едно време викаше: В една къща няма ли киноа, хималайска сол и чери домати - зян е!

Да предположим, че има интуиция и да се опитаме да разберем кога трябва и кога не трябва да се следва. Важно е да знаете, че интуицията се базира на четири пласта, затова ще разгледаме всеки един от тях поотделно.

Привет усмихнато момиче, написах това писмо отдавна и го оставих на бюрото ти, за да го намериш, когато ти е най-нужно. А аз знам, че сега то ти трябва и ще ти донесе подкрепа. Спомням си моментите, които изживяваш сега – колко ти е трудно, тъжно, как си изгубила посоката си.

Младата писателка Йоана Вълчева вече може да се похвали с втория си издаден роман "Пегол", който излезе на книжния пазар на 2 април 2017 г.

На 1 май си честитим Празника на труда! Трудът ни прави хора, облагородява ни, дава ни възможност да изявим потенциала си и да създаваме блага. Но като всяко нещо, е добре да има равновесие.

През XXI век предстои изменение на човешкото съзнание и включването му във висшата форма на творящата информация. Информацията е първичната, фундаментална субстанция и същност, зараждаща живота и всичко съществуващо. Тя е жива система, която получава, съхранява, обновява, разпорежда процесите, движенията, действията. 

Много обичам да изхвърлям ненужните неща от шкафовете. Често изпитвам нужда да го правя. Всичко непотребно за мен отива в кофата. След това се чувствам много добре. Смятам, че не е нужно да се затрупваме с непотребни вещи.