Цветно ⁸¹⁵⁰

Никой не знаеше откъде дойде това момиче. Вятърът ли го довя отдалече, кой ли? Един ден просто се появи иззад ъгъла и опъна шарената си сергия на улицата. Това беше много странно за Сивата улица, в голямата Сива страна. Всичко на нея беше сиво. Хората бяха сиви, лицата им бяха сиви, даже мислите им бяха сиви.

Гледам към небето винаги, когато търся своето романтично спасение от реалността. Тогава от душата ми остава синя приказка, преобръща се в прииждащите облаци и потъва в нескончаемата шир на слънчевия кръгозор.

Не, не се касае за шизофренично раздвоение на личността, а за дилемата на всяка една жена, желаеща да е съвършена не само в своите очи, в очите на децата си (евентуално), но най-вече в очите на любимия. Ако прибавим и старанието да се харесаме на родители, свекърви, съседи, колеги, началници... то нещата се усложняват неимоверно!

Понякога ти се иска да напишеш нещо хубаво и весело, но не можеш… Защото светът е пълен с истории, които разплакват. За невидими хора, които някога някой е обичал. За пожълтял нотен лист в ръцете на бездомник, който не се е измил от месеци. Пишещ музика, свит на завет на тротоара. Красива мелодия за слънце и цветя… За щастие, което се моли да го споходи. Отнякъде…

И ето ни отново, потопени в следващата тема от колелото на живота, която Слънцето активира за всички нас, попадайки в хексаграма 21 – Захапване/Ловеца. От всички 64 хексаграми, само 21 има функцията да упражнява контрол. В идеалния случай, когато умът ни не е стегнат от страх и тревожност, енергията на тази контролираща сила е тук, за да служи на хората, да предпазва, да е будна и да се уверява, че общността разполага с образование, работа, подслон, материални блага.

Ноктите й са остри, впити надълбоко в това, до което се е докопала – необходимо е за оцеляването й, но пък са красиви – гел, червен лак, камъни, рисунки... въобще всякакви екстри – важно е за популацията и въобще за имиджа. Тя е взискателна и претенциозна, но някак простовато неориентирана в желанията си.

Любовта се случва, само когато си зрял. Ставаш способен да обичаш, само когато си израснал. Когато знаеш, че любовта не е нужда, а преливане – душевна любов, даряваща любов – тогава даваш без никакви условия.

- Дядо, а ти как разбра, че баба е любовта на живота ти? 
- Ами... тя не е. Виж, синко, няма такова нещо като любовта на живота ти. Всяка любов, която изживееш е красива и неповторима. Няма как да сравняваш една с друга и да кажеш – тази е по-хубава. То е същото, като да сравняваш цветята – нима можеш да кажеш, че розата е по-красива от орхидеята или люляка, или еделвайса... Всяко цвете е прекрасно по различен начин. 

Отговорът, всъщност, е много прост: Защото вашето ранено "Aз" ги търси. Вероятно терминът "ранено аз" ви звучи малко прекалено, затова нека обясня. Всички ние имаме два аз-а: "малкият аз" (или раненото аз, егото) и "духовното аз" (нашето по-висше, по-зряло аз, нашата душа)...

Всяка връзка представлява своего рода инвестиция - и на време, и на емоции. Понякога обаче усилията се оказват напразни. Всичко завършва с тежки думи и раздяла, а след всеки край идеята за ново начало изглежда все по-плашеща…

Агата Кристи (15.09.1890 - 12.01.1976) е английска писателка, наричана кралицата на криминалния роман. Тя фигурира в Книгата за рекордите на Гинес като най-продавания автор на художествена литература на всички времена. Оставя след себе си 93 романа, 17 пиеси и 6 романтични новели, като сред най-известните са "Десет малки негърчета", "Убийство в Ориент Експрес", "Азбучните убийства", "Клопката" и други.

Това, че си зает, не означава, че си ефективен. И обратното. Ако си постоянно зает или поне даваш вид на такъв, това в никакъв случай не те прави ползотворен в работата.