Цветно ⁸¹⁵³

Да, да, дами и пичове... и душата е важна! Личността на човека винаги е на първо място. Но какво е личността, ако няма възможност да се разгърне и изрази, както душата желае? Пичове, не търсете жени, за които парите не са важни. Всъщност, ако някоя жена ви каже, че парите не са важни, знайте че няма точно това предвид.

Зрелият човек никога не пада в любовта – той се издига. Само незрелите хора падат – те се спъват и падат в любовта. Някак си са успявали да останат на краката си. Вече не могат да стоят прави – намират някаква жена и край с тях, намират някакъв мъж и всичко свършва. Те винаги са били готови да паднат на земята и да започнат да пълзят. Те нямат гръбначен стълб, те нямат целостта да могат да останат сами.

При първата среща (момче на 6 години, тежко невротично разстройство): - С кого живееш? – С мама. – А татко? – Него го изгонихме. – Как така? – Разведохме се с него… той ни унижава… той не е мъж… провали най-хубавите ни години…

Никой не знаеше откъде дойде това момиче. Вятърът ли го довя отдалече, кой ли? Един ден просто се появи иззад ъгъла и опъна шарената си сергия на улицата. Това беше много странно за Сивата улица, в голямата Сива страна. Всичко на нея беше сиво. Хората бяха сиви, лицата им бяха сиви, даже мислите им бяха сиви.

Гледам към небето винаги, когато търся своето романтично спасение от реалността. Тогава от душата ми остава синя приказка, преобръща се в прииждащите облаци и потъва в нескончаемата шир на слънчевия кръгозор.

Не, не се касае за шизофренично раздвоение на личността, а за дилемата на всяка една жена, желаеща да е съвършена не само в своите очи, в очите на децата си (евентуално), но най-вече в очите на любимия. Ако прибавим и старанието да се харесаме на родители, свекърви, съседи, колеги, началници... то нещата се усложняват неимоверно!

Понякога ти се иска да напишеш нещо хубаво и весело, но не можеш… Защото светът е пълен с истории, които разплакват. За невидими хора, които някога някой е обичал. За пожълтял нотен лист в ръцете на бездомник, който не се е измил от месеци. Пишещ музика, свит на завет на тротоара. Красива мелодия за слънце и цветя… За щастие, което се моли да го споходи. Отнякъде…

И ето ни отново, потопени в следващата тема от колелото на живота, която Слънцето активира за всички нас, попадайки в хексаграма 21 – Захапване/Ловеца. От всички 64 хексаграми, само 21 има функцията да упражнява контрол. В идеалния случай, когато умът ни не е стегнат от страх и тревожност, енергията на тази контролираща сила е тук, за да служи на хората, да предпазва, да е будна и да се уверява, че общността разполага с образование, работа, подслон, материални блага.

Ноктите й са остри, впити надълбоко в това, до което се е докопала – необходимо е за оцеляването й, но пък са красиви – гел, червен лак, камъни, рисунки... въобще всякакви екстри – важно е за популацията и въобще за имиджа. Тя е взискателна и претенциозна, но някак простовато неориентирана в желанията си.

Любовта се случва, само когато си зрял. Ставаш способен да обичаш, само когато си израснал. Когато знаеш, че любовта не е нужда, а преливане – душевна любов, даряваща любов – тогава даваш без никакви условия.

- Дядо, а ти как разбра, че баба е любовта на живота ти? 
- Ами... тя не е. Виж, синко, няма такова нещо като любовта на живота ти. Всяка любов, която изживееш е красива и неповторима. Няма как да сравняваш една с друга и да кажеш – тази е по-хубава. То е същото, като да сравняваш цветята – нима можеш да кажеш, че розата е по-красива от орхидеята или люляка, или еделвайса... Всяко цвете е прекрасно по различен начин. 

Отговорът, всъщност, е много прост: Защото вашето ранено "Aз" ги търси. Вероятно терминът "ранено аз" ви звучи малко прекалено, затова нека обясня. Всички ние имаме два аз-а: "малкият аз" (или раненото аз, егото) и "духовното аз" (нашето по-висше, по-зряло аз, нашата душа)...