Цветно ⁸¹⁵⁰

Сънувам те наяве, живея те насън, без дъх аз бдя над твоя тих покой. В безмълвна ярост гоня утрото навън и скривам те притихнал, сънен мой.

Години наред складирах продрани от болката чувства и пълнех душата си като уличен контейнер с обидите на другите. Мълчах си и търпях, защото така изисква неписаният обществен етикет. Винаги е по-добре да си вежлив и да си в добри отношения с всички, не да се разделяш.

Как да се чувстваме добре? Като вземете решение за това! Като внимавате какви решения взимате – добри или лоши. Ако се обърквате кое решение какво е, ето едно лесно упражнение - вземете решение за нещо конкретно, което касае вашия живот или вашата работа и т.н. Ако от това взето решение се чувствате добре, обърнете внимание дали с него ще се чувствате добре в перспектива.

И това не са "благодаря" и "моля", както ни учеха в детството. Тези думи са "достатъчно" и "достоен". Започнете с "достатъчно". Защо ние страдаме в живота? Винаги ни липсва нещо. Нямаме достатъчно пари, нямаме достатъчно любов, достатъчно внимание, достатъчно самочувствие и т.н.

Много кучета са доволни от това да гонят и намират пръчки, но не и бордър колито Пайпър (Piper) от Мичиган. Можете да намерите Пайпър на летището в град Травърс (Traverse City), щата Мичиган, където 4 дни в седмицата се грижи за това да няма никакви птици на пистата.

Днес ще ви запозная със Свабаво, един изключителен мъж и посланик на светлината. След срещата му с индийския мистик Ошо през 1979 г., животът му го отвежда в пътуване навътре към него самия и през следващите 15 години работи и живее в различни Ошо комуни по целия свят, учейки и прилагайки медитацията в живота и работата си. 

Утро с цвят на праскова се крие зад пердето, изтърсвайки шепа нежни думи от ръкава си. Нежно шептящи пожелания, дошли да усмихнат деня. С прасковен цвят. Стоплящ зимните мисли, подреждайки пролетни сънища в малки пакети, завързани с панделка - готови за сбъдване.

Като малка много обичах биологията, а после в следването ми най много харесвах физиологията и молекулярната биология. Буквално с часове можех да прекарам, ровейки из всички налични учебници и книги в библиотеката, докато разбера и до най-малка подробност как функционират нещата. Е, признавам си, някои неща съм позабравила, но помня едно:

Те се срещнаха не в райската - в Градската градина. Там размениха денем първи погледи - вечер първа целувка. Скитаха из полето, гората, късаха момини сълзи, кичеха се и се смееха. Не искаха да знаят - кой, защо е създал човека, небето, земята - кога ще се свърши и ще се свърши ли някога всичко туй?

Да намериш най-ценното. Да не пропуснеш най-важното. Да преоткриеш най-доброто. Да получиш исканото. Да съхраниш най-скъпото. Да изгубиш най-ненужното. Да пуснеш отиващото си. Да простиш несправедливото. Да забравиш тъжното.

Ръкописното писане има своето очарование. Думи, покрити с книжен прах и с аромат на мастило, оживяват в историите, които ни разказват. Все още пазещи усещането за ръката на този, който ги е подредил на пожълтелия лист. Подшушващи за всички онези малко познати неща за човека, скрити в странните завъртулки, наклонените букви, подчетаните фрази, неразбираемите фигурки, надраскани набързо.