Фондация Loewe празнува творчеството и артистичността в музея Ногучи
От Нели Славова
В Музея Ногучи в Куинс, Ню Йорк, се проведе шестото годишно обявяване на наградата за занаяти на фондация Loewe. Творбите на 30-те финалисти, които използват най-различни предмети като перли, кора, хартия и рециклирани торбички, както и други класически материали, включително керамика, стъкло, бронз и дърво, бяха показани в бившето студио на влиятелния скулптор Исаму Ногучи, като за първи път публична изложба се провежда в неговото пространство.
"Ногучи искаше да пренесе традицията в ХХ век", обясни Матю Кирш, куратор на научните изследвания в музея, по време на обиколката на територията по-рано сутринта. "Той ненавиждаше това, което наричаше "фалшивия хоризонт на пиедестала", и искаше да въведе скулптурата в ежедневието." В този смисъл музеят "Ногучи" е наистина идеалното място за реализиране на визията на творческия директор на Loewe Джонатан Андерсън, която има за цел не само да прослави изкуството на занаятите, но и да покаже безбройните начини, по които то може и трябва да бъде част от съвременния културен диалог, също както съвременното изкуство.
Разхождайки се из пространството, сетивата са обзети не само от красотата, но и от неизразимите качества на човешкото въображение. Гигантска яйцевидна структура, изработена от плат от китайска трева от Уанбинг Хуанг от Китайската народна република, посрещна гостите и заставайки между "напуканите" ѝ черупки, взирайки се в слоевете от концентрични кръгове, които поддържаха структурата, имаш усещането, че си заобиколен от безкрайност. Творба на Натали Дойен, художничка по керамика, приличаше на кълбо от плетени парчета, докато при по-внимателно вглеждане от едната страна не се разкриваше серия от жълъди, а останалата част беше покрита с рисунка, която наподобяваше черупки на морски таралеж, за която художничката разкри, че е създадена, като е "пробождала" стотици пъти с тънка клечка повърхността на фаянса. "Харесва ми този процес, защото прилича на природата - малки неща, които растат едно след друго", обясни тя. "Така мога да се усъвършенствам, защото работя бавно."
Японският художник Шинджи Накаба, започнал кариерата си в областта на модния дизайн, представи миниатюрна скулптура на розов клон, изработена от парченца перли и накрайници от неръждаема стомана. Тя беше деликатна, красива, брутална и гротескна едновременно и можеше да се побере в дланта ви като тайно съкровище. На друго място една свободна мрежа, прекъсвана от нещо, което приличаше на малки червени листенца, всъщност беше направена от тънки хартиени нишки, свързани на възел от испанската художничка Луз Морено Пинарт, използвайки техника, която е научила по време на резиденция във вила Куджояма в Япония.
Андерсън и експертно жури, включващо Анатоксу Забалбеаскоа, кореспондент по архитектура и дизайн в El País, Уанг Шу, архитект и носител на наградата Pritzker, и Мери Савиг, куратор на занаятите в галерия Renwick на Музея за американско изкуство Smithsonian, както и някои от предишните победители и почетни носители на наградата Craft, имаха за задача да определят кой ще получи най-високото отличие. "Всяка година тя става все по-добра и по-добра, поради което става все по-трудно да се избере победител", каза Андерсън, седнал в музейния магазин с малка група журналисти.
Почетни грамоти бяха дадени на двама финалисти. Едната отиде при "Наблюдателите" на Доминик Зинкпе - подобна на врата асамблея, изработена от малки парчета резбована дървесина, която според каталога на Наградата за занаяти "напомня за традиционното вярване на Йоруба, свързано с близначеството, според което семействата създават кукли след смъртта на близнак в детска възраст, за да се уверят, че душата му все още е обгрижвана на земята". Андерсън добавя: "Това е идеята за намерен предмет, за религия, и това е нещо, което никога не сме имали в Наградата за занаяти, и мисля, че тя отваря различна врата към това, което занаятите и съвременното изкуство могат да означават, както и че е нещо с невероятно чувство за разказване на истории, което е нещо много важно за занаятите."
"Това е нещо, в което наистина вярвам - идеята, че занаятите могат да ни разкажат нещо за нас самите", каза Андерсън на събитието, преди да представи нюйоркската писателка и културна икона Фран Лебовиц, за да обяви победителя. Тя започна: "Попитах Джонатан защо това се нарича занаят, а не изкуство, защото според мен разликата наистина е между полезно и безполезно, а повечето от тези неща са безполезни, което ги прави изкуство.''
