Лияна Фероли: Пролетни кълнчета
От Лияна Фероли
Ябълков цвят кипва от срам и свян.
Бяла жар гаси в чашките си с плам.
Прораства тревата на ръцете ми върху белия лист.
Звънки камбанки изписват огърлица с цвят лъчист.
Намек за въздишка, шепот на душа.
Нестигнала по-високо от ниска трева.
Молитвен химн в средата на всемирната мелодия.
Дишат обертонове на много рани от сърца-камбани.
Стръкче нежност – полетяло перце
Светла въздишка приласкава сърце...
Вятър от сълзи облачно вали. Душата ми бърза да засени.
Бяла самота нежно се топи. В духа нежен стрък кълни.
Нежна влюбена прегръдка с вятъра шепти.
Седемструнна лира към Слънцето ехти.
Златновинен аромат на вечност дъхти.
Розовоблагатният Перперек в роса искри.
Светлеят думите без глас.
В отворените им бистри очи
малък небесен клас кълни.
Шепнат шепите ми - бликаща вода.
От пролетното топене остават само пера.
Светлина блести в сълза една,
светлее с Бога моята душа.
Ри-ла
"Ри-Ла" от санскрит означава “Свещена”
Свещена утроба си ти,
оплождана от вятър,
слънце и дъжд…
Смарагдова броеница
от езера, потоци, реки…
Ела и тази нощ в съня ми,
насели го със само
твоите си звуци,
аромати, пейзажи…
Остави ме пак да потъна
в тайнствения здрач
на твоето зачатие,
чакащо първите лъчи
в жълтите ми ириси…
В Рила
1.Слънце, слънце,
сянката ми огрей,
мъглата ми разсей,
на Диониса виното сгрей,
тъжната ми радост
на нераздялата
до градуса сгрей…
2. Колко малко в тебе
и колко много в мене
е любов,
а пък любов всичко било.
Къде ли, къде е всичко това?
Вероятно, при всичкото нищо,
в небето над Рила,
във вечността тъжна,
но много красива…
Аксис Мунди или болеенето на белотата
Синее, лилавее необята.
Усмихва се светлината.
Отвъд и тук стават едно.
А Центърът в сърцето
все така се белее
и тихо более..
Хиерогамия
Благостно
и в тишина
приижда
съвършена
белота…
Девичият екстаз
облажава Притвора…
Бистрее вричането
пред Боговидението…
Ненавестната Невеста
се слива с Духа си…
И струна съм – с ръцете на Бога върху нея,
И звън съм – отглас от Божието дихание,
И трепет съм – вибриращ от вятърен полъх,
И ехтеж съм – разсипващи се отвътре трели…
Душата ми е готова да размаха огнени криле…
