Да пропътуваш до себе си за Коледа
Коледа – празник на доброто, пир на уюта, угощение за сетивата. Пътуваш сякаш магично назад във времето – за да се срещнеш с онова друго на АЗ-а, което е запаметено в главите на твоите спътници от роднински тип.
На кръстопътя си дават среща ти с твоето усещена за АЗ в ТУК и СЕГА и тяхното виждане за ТЕБ в ТАМ и ТОГАВА. Сблъсъкът е неизбежен, а и ти не бягаш. Любопитен си, интересно ти е и не спираш да откриваш различието в себе си. Ти си и същевременно си друг.
Коледата и пътят до нея те е изменил. Затова и пътуваш отново назад – в онова време, в което за малко си отново малкото момченце на мама или на тати сладкото момиченце. Виждаш се през своите и през очите на другите, придобил си още една роля – тази, на човека, който си в очите на твоите близки.
Коледа – времето на връщането назад като път напред. Коледата – времето на социалния контакт, принуден, непринуден, желан, непожелан. В него си и ти – с това, което носиш отпреди и откриваш занапред.
Сядаш на празничната трапеза и сякаш всичко си идва на мястото – семейството се превръща в онази добре смазана машина, в която ти си частица и от която имаш точно определена роля. Не можеш да измениш на ролята, иначе ще развалиш спектакъла.
Наливат ти още една чаша вино. Главата ти се замайва, режеш къс пържола и го поднасяш към устата си. Точно както преди, точно както завинаги. Защото Коледата ти дава възможност да си в ролята на този, който най-често си бил и който ти е било отредено да бъдеш.
Коледата е възможност да си и онзи, новия, различния. С риск да бъдеш отритнат от семейната сплотеност – можеш да станеш различния и непознатия, който да изиграе новата и другата роля.
Стиска ли ти? Или тази Коледа си пропътувал до себе си? Като за празник на доброто, пир на уюта, угощение на сетивата...
Снимка: bonderco.com
