Възкръсвам от пепелта, още по-красив - или бавното случване на любов в сърцето на Катания
От HighViewArt
Това няма да бъде пътепис, в който да чуете за забележителностите на Катания, кога е основана, колко пъти е сривана със земята и по какви причини. Предстои да чуете моята история, да погледнете през моите очи града, който е кръстил главната си артерия на най-голямата си болка. Via Etneа, която сякаш води по права линия право към вулкана.
Когато човек гледа с душата си, може да разбере какво значи да се изправиш срещу болката си в цялата си грандиозна пищност, събрал всичката вселенска мъдрост и сила да се възкръсваш от всяка поредна пепел, все по-красив и все по-могъщ, носейки гордо белезите си, да очароваш с красотата си, макар и набраздена от спомени.
Катания бих сравнила с една силна, красива и храбра жена, превъзмогнала живота и себе си, омайваща с шарената си престилка за готвене, тайните подправки, които само тя познава и пази с бдителност, за да не ѝ познаеш козовете.
Италия наред с всичките си приказни градове, не е маркетинг, лъскава реклама и блазнещи пейзажи. Италия се случва на съседната улица, по-тихата, с по-наранената фасада или крива плочка. Si vivis Romae, Romano vivito more...в Рим като римляните..., или как да се вгледаме отблизо в местния човек, в навиците и ритуалите му, за да опознаем мястото, неговия ритъм и начин на живот.
Катания е мястото на бързото кафе и бавния живот. Място, което на автобусните спирки няма разписание, понеже никой не бърза за никъде и никой не знае кога ще мине следващата възможност. И дали въобще.
Катания се буди доста след слънцето. Първо се събужда тихо и бавно рибният пазар под прозореца ми, с включено радио и потракване от отваряне на сергиите, когато мирисът на току-що смляно кафе, скариди и сапун стигне до мен рано сутрин и ми отваря очите.
Сякаш с предварителна уговорка, пастичерията нарежда на прозореца си всички видове каноли, докато рибарите измиват калдъръмената земя под краката си. Кафето се пие бързо и на крак, защото кафе културата им се различава от всяка друга. Часовник и календар са последното нещо, което рамкира живота и дните там. Катания има свой ритъм, свои ритуали, които са непокорни на условия и не се подчиняват никому.
Катания приканва сърцато да посетиш нейните скрити в сърцето меркатини, където може да се сдобиеш с чанта Gattinoni, пред очите ти опечен патладжан със сос от сицилиянски домат, риган и много пармезан, наложен върху топъл хляб, кактуси и манго, които са грижливо отглеждани от бабата на продавача, крем от пистакио, 20 вида пеперончино, безброй видове аранчини, с които ме запозна един барман в Наполи миналата година.
Това е сбъднатата мечта на гурманската душа.
От другата страна на съботното меркатино, има малък ресторант, чийто маси са наредени предимно на криволичещия тротоар, покрити с шарени покривки и огромни плетени панери с фокача, застанал до тях собственикът на ресторанта помага с избора на гостите си. Опознава всеки индивидуално и след това влиза в кухнята и добавя към поръчката малко от себе си, някоя подправка повече или по-малко, защото познавайки вкуса на човек си една стъпка по-близо до душата му.
Феличе като кулинарен и душевен майстор не допусна грешка и при мен. Влезе в кухнята и се върна неподозирана вкусна изненада, която е предусетил, че ще ти хареса. Храна и ръце, целунати от Господа.
Катания има вкус на кафе, аранчини и риба. Катания е подпряла своята веспа встрани и наблюдава бавно живота отстрани. Животът тече и Катания го пие бавно.
Катания те учи на лежерност, създава ти любов към бавния живот, кани те да му се порадвате заедно. Нагостява те обилно с риба в чесън, чери домат и артишок. Показва ти своята паста ала норма.
Изпича ти патладжан с кестени. Набира ти сочна мандарина от дървото и те научава как да ѝ се радваш.
Научава те на своята безпощадна сила и величие. Води те за ръка през своите лабиринти, среща те с Феличе, който да ти открие неподозирани тайни в кулинарията, с Катя, която трябва да бъде превърната в икона, към която да се обърнеш в молбата си за сила издръжливост.
Катания дава урок по любов. Любов към историята, волята, красотата във всичките ѝ измерения и малки детайли. Любов към вкуса, към вниманието и ритуала. Към изпиването на детайла.
Любов към любовта и как да я случваме правилно.
Автор: Лора Петрова
Предлагаме ви и: Находките на High View Art: Пукет
Находките на High View Art: Тенерифе
Тиволи - паркът на удоволствията в Копенхаген
