Доброто се умножава, когато го споделиш
От Нели Славова
На село имаме една кафемашина, от която често си взимам капучино.
Колко може да е капучино от подобна улична машина е друг въпрос, но ми харесва, аз не съм с претенции.
А и за да отвориш очите си сутрин не ти е нужно кафе, това е същата заблуда, която и цигарите носят.
На първото ми отиване до там, открих вътре, в отделението предвидено за ресто, 40 стотинки. Помислих, че някой ги е забравил или не е разбрал изобщо, че автоматът връща ресто.
Е, да, ама всеки следващ път имаше различна ''забравена'' сума.
20 стотинки, 30 стотинки, 40 стотинки, 50 стотинки и т.н.
Оказа се, че това се прави съвсем умишлено от хората. Може да ти се пие кафе, а да нямаш нужната сума. Може да не носиш в момента точно монети в себе си.
Може да не ти достигат 10 стотинки.
Може просто да правиш евтино добро. Може всеки ден един и същи човек да го прави, а може и да са различни хора, идващи, заминаващи.
Започнах и аз да "забравям" монети вътре в машината.
Дори някога ходя два пъти на ден до нея. Не толкова, за да пия капучино на прах и у дома мога да си правя.
Кеф ми е да гледам отделението за ресто пълно.
Така и на мен ми става пълно.
